Българите пият най-скъпото мляко в Европейския съюз, показват данни на сайта numbeo.com, който сравнява цените на редица основни стоки в градове по целия свят.
Литър прясно мляко в София струва средно 1,61 евро, или 3,14 лв. Това е повече отколкото в най-скъпите за живеене градове в Европа. В Лондон литър мляко струва средно 1,54 евро, в Париж е 1,43 евро, във Виена е 1,47 евро, а в Берлин е 1,21 евро. В столицата на Румъния, Букурещ продават литър прясно мляко по 1,43 евро, а в столицата на Полша, Варшава цената е само 0,95 евро, показват данни на numbeo.com.
Причините за високите цени на прясното мляко в България не са свързани с субсидиите за кравефермите или с изкупните цени на млякото. Надуването на цените става по веригата след като млякото излезе от животновъдната ферма и стигне до рафта на магазина.
Изкупната цена на млякото в България в края на януари е 90 ст. за литър, като реално няма промяна през последния месец, показват данни на Министерство на земеделието. Според данни на европейската статистическа служба Евростат изкупната цена на млякото в България почти не сe различава от тази в страни като Германия, Франция, Дания, Румъния, Нидерландия и Португалия. Но крайната цена на млякото в магазините у нас е по-висока отколкото в тези страни. Изкупната цена на млякото в Австрия е по-висока отколкото в България, но крайната цена в магазините във Виена е по-ниска отколкото в София. В Гърция изкупната цена на млякото е още по-висока – надхвърля 50 евро за 100 кг, показват данните на Евростат. Въпреки че в България взимат млякото от фермите на значително по-ниска цена от около 45 евро за 100 кг, крайната цена в магазините в София е средно 1,61 евро за литър, при 1,58 евро в Атина.
Заплатите на заетите в предприятията за бутилиране на мляко, на шофьорите, които го превозват, както и в магазините, където го продават, не са по-високи отколкото заплатите във Франция, Германия и Австрия. Дори напротив, заплатите в България са най-ниските в ЕС. Разходите за изграждане на складове и за покупка на камиони у нас също не са по-високи, отколкото в останалите страни от ЕС. Но крайната цена на млякото в България остава по-висока.
Още през месец март миналата година Комисията за защита на конкуренция (КЗК) стартира проверки за потенциален картел между търговските вериги, тяхното сдружение и браншови обединения на производителите на млечни продукти и яйца. Стартирани бяха и производства срещу Съюза на птицевъдите в България, Асоциацията на промишленото птицевъдство, Асоциацията на млекопреработвателите в България и Сдружение “Национална асоциация на млекопреработвателите”. Но близо година по-късно резултат от проверката няма.
При стартирането на проверката за картел от КЗК посочиха, че според официален доклад на Министерство на земеделието доставките на хранителните стоки до търговските вериги се обособяват в шест канала и “по всички тях има високи надценки, които се движат между 48,8 на сто до над 90%”. Надценките се получават и през различни такси, които следва да се плащат от производителите, като такси за реклама, асортимент, оборот, отстъпки и други.
Любопитно е, че изкупната цена на млякото за година е намаляла с 15,9%. Същевременно цената на прясното мляко в опаковки от 1 литър, продавано на едро, не само че не е намаляла, а е нараснала с 3 на сто. Въпреки поскъпването на млякото на едро, цената му в магазините за една година е намаляла с 4,2%. Това показва, че надценките, които слагат млекопреработвателите и търговските вериги, се променят, но крайният резултат за хората е, че купуват най-скъпото мляко в Европейския съюз, пише Труд.
В Полша и Румъния повечето основни храни са по-евтини, отколкото в България, показват данни на сайта numbeo.com. В София килограм българско сирене струва средно 9,18 евро. Същевременно в Букурещ цената на сиренето е средно 8,25 евро за кг, а във Варшава е 8,42 евро. И то при положение, че изкупната цена на млякото и в Румъния, и в Полша е по-висока отколкото в България.
Любопитна подробност е, че въпреки понижението на изкупната цена на млякото с 15,9% в рамките на година, цената на сиренето в магазините в България е нараснала с 3,2%, средно до 17,62 лв. за кг, показват данни на Министерство на земеделието. Още по-голямо е поскъпването на кашкавала – с 5,9% за година до 25,22 лв. за кг. Оказва се, че в България при увеличение на изкупната цена на млякото сиреното и кашкавалът поскъпват, а при понижение на изкупната цена на млякото отново вдигат цените на сиренето и кашкавала.
Яйцата в Румъния и Полша също са по-евтини, отколкото при нас. Например 12 яйца в София струват средно 3,03 евро, същевременно в Букурещ са 2,95 евро, а във Варшава са 2,98 евро.
При яйцата разликата в цените не е много голяма, но при ябълките е съществена. В София средната цена на ябълките е 1,43 евро за килограм, докато във Букурещ е 1,03 евро, а във Варшава е само 0,85 евро. В София продават картофите средно по 0,98 евро за кг, докато във Букурещ са 0,86 евро, а във Варшава – 0,77 евро. Оризът в България също е по-скъп отколкото в Румъния и Полша. В София средната му цена е 1,81 евро за килограм, в Букурещ е 1,62 евро, а във Варшава само 1,59 евро.
Любопитно е, че не само редица произвеждани в страната храни са по-скъпи отколкото в Румъния и Полша, а плащаме повече и за някои вносни плодове. Например килограм банани в София струва средно 1,66 евро, докато в Букурещ е 1,50 евро, а във Варшава е 1,47 евро.
Велин Георгиев, председател на Националната асоциация на оранжерийните производители, се възмути от това, че фермерите трябва да докладват в НАП предварително за превозите на домати с камиони – кога тръгват, кога пристигат, какви количества превозват, защото доматите били рискови стоки, а такъв контрол за месата и саламите няма. Да не забравяме, че частният бизнес на министъра на земеделието Кирил Вътев е свързан с месопреработването.
Във вторник от 11 ч. земеделски производители от 26 браншови организации излизат на протест пред Министерски съвет в София, обявиха организаторите. Протестът няма да е мирен, не знаем как ще протече, заяви Бойко Синапов, председател на “Обединени български животновъди”.
В понеделник фермери протестираха на 25 различни точки в страната, като очакванията са и във вторник протести да има на толкова места. Организаторите заявиха, че ако исканията им не бъдат изпълнени, протестите в страната ще набират скорост. Протестиращите призоваха премиерът Николай Денков да не подписва подготвеното споразумение за подпомагане на зърнопроизводството, защото то не отговаря на исканията на всички земеделски производители.
432 млн. лв. като помощ заради вноса от Украйна поискаха представители на 26 браншови земеделски организации.
Оставката на министъра на земеделието Кирил Вътев поискаха представители на 26 земеделски организации, които не са съгласни с водената политика в сектор “Земеделие”. Сред исканията им са да бъдат осигурени 432 млн. лв. като помощ заради вноса от Украйна, колкото беше помощта и през миналата година. Настояват и за помощ в размер на 20 лв. на декар, каквато е в Румъния.
Ставките за подкрепа, необвързана с продукция, да не са по-малки от тези през миналата година – 200 лв. за говедо и 350 лв. за крава, искат още земеделските стопани. Максималната сума, която може да бъде получена за крава в Румъния, е 780 евро, а в България е 330 евро, каза Димитър Зоров, председател на Съюза на говедовъдите в България. България не е робска страна, трябва да отстоява интересите си, допълни той.
Да не бъдат облагани с данък субсидиите, които получават фирмите в земеделието, както бяха освободени от данък субсидиите за регистрираните земеделски стопани – физически лица, искат още браншовите организации.
Дали сме над 40 предложения, но нито едно от тях не е залегнало в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, каза Бойко Синапов, председател на “Обединени български животновъди”.
Ден преди 26-те браншови организации да обявят, че протестите им продължават, от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) обявиха, че е постигнато споразумение с министерство на земеделието и се разграничават от обявените в понеделник протести на други сдружения. Споразумението предвижда сектор зърнопроизводство да бъде подпомогнат при следната модулирана ставка: за първите 3000 дка по 20 лв./дка (10 лв. до 31 март и 10 лв. до 30 септември); за площите от 3000 дка до 6000 дка – 10 лв./дка (5 лв. до 31 март и 5 лв. до 30 септември); от 6000 дка до 10000 дка – 5 лв./дка (2,5 лв. до 31 март и 2,5 лв. до 30 септември). Стопанства над 10000 дка да получат помощ само за първите си 10000 дка.
Но представителите на 26-те браншови организации обявиха, че не са съгласни с такова споразумение. Сред исканията на стопаните, които продължават протестите, са отпадане на тол таксите при превоз на земеделска продукция и намаляване на акциза за горивата за земеделски производители.
