Първият динозавър получава името си преди 200 години, предаде Ройтерс.
На 20 февруари 1824 г. английският естествоизпитател и теолог Уилям Бъкланд се свързва с Лондонското геологическо дружество, като описва огромна челюст и кости от крайници, открити в кариера за шистови камъни в Стоунсфийлд, близо до Оксфорд.
Бъкланд е наясно, че тези вкаменелости принадлежат на огромно влечуго от миналото и му дава официално научно име: мегалозавър, което означава голям гущер. Така първият динозавър е официално признат, въпреки че самата дума “динозавър” се появява едва през 40-те години на 19-и век, отбелязва Ройтерс.
“Това е началото на нашето увлечение по динозаврите”, казва палеонтологът от Единбургския университет Стив Брусат. “Обявяването му (…) дава началото на треска за вкаменелости и хората тръгват да търсят и други гигантски кости в Англия и извън нея”.
През изминалите 200 години науката за динозаврите процъфтява и разкрива как са изглеждали тези същества, как са живели и еволюирали, какво ги е погубило, отбелязва Ройтерс.
Динозаврите са обитавали планетата ни преди между 231 милиона години и 66 милиона години, по време на мезозойската ера. Техните потомци – птиците, са сред нас и до днес.
“Разбирането ни за динозаврите се е променило значително от 19-и век насам”, казва палеонтологът Ема Никълс от Природонаучния музей към Оксфордския университет, където се намират вкаменелостите на мегалозавъра, изследвани от Бъкланд.
“Бъкланд и други естествоизпитатели от началото на 19-и век щяха да са изумени от това колко много знаем днес за динозаврите”, добавя Брусат.
И мегалозавърът е пример за това. Уилям Бъкланд смята, че това е гущер с дължина около 20 метра, който е ходил на четири крака и е можел да живее на сушата или във водата. Сега учените знаят, че животното не е било четириного и не е било гущер, а е принадлежал към групата на тероподите, включваща месоядни динозаври като тиранозавър и спинозавър. Дължината на мегалозавъра е била около девет метра.
“Той се е движел на задните си крака, преследвайки плячката, като е използвал ноктите на предните си лапи и зъбите в устата, за да подчини жертвите си”, разказва Брусат.
Бъкланд, както и други хора по онова време, не е разбирал колко отдавна са живели динозаврите и е смятал, че Земята е само на няколко хиляди години. Сега учените знаят, че Земята е на около 4,5 милиарда години, а мегалозавърът е живял преди около 165 милиона години.
“На геолозите са им били необходими няколко десетилетия, за да разберат, че Земята наистина е стара и че животът се е развивал през огромни периоди от време. Динозаврите и другите открити вкаменелости имат огромен принос а тази изключителна промяна в разбирането на хората за мястото им в света”, казва Брусат.
В лекция от 1841 г. английският естествоизпитател Ричард Оуен казва, че намерените в Южна Англия вкаменелости на мегалозавър и други две големи сухоземни влечуги – игуанодон и хилеозавър, образуват обща група, наричайки я dinosauria. Следваща година той прави и публикация по темата.
След това в американския щат Ню Джърси са открити вкаменелости на хадрозавър и дриптозавър. Това показва, че поне някои динозаври са били двукраки, което променя схващането, че са приличали на влечугоподобни носорози. От 70-те години на 19-и век първите цялостни скелети на големи динозаври – в началото в американския Запад, а след това в Белгия и на други места – показват характерната анатомия и разнообразие на динозаврите, отбелязва Ройтерс.
През 60-те години на миналия век идентифицирането на малкия месояден динозавър дейнонихус разтърсва науката и помага да се постави началото на изследователски период, известен като “ренесанс на динозаврите”.
Оказва се, че динозаврите може би са били малки и подвижни. Анатомията на някои от тях е доста подобна на тази на ранните птици като археоптерикс, което потвърждава как са еволюирали от малки, пернати динозаври. Това предизвика и дебат дали динозаврите са били топлокръвни като птиците – противоречие с дългогодишното схващане, че са били бавни, тромави и студенокръвни.
“В десетилетията след това все повече се изследва растежа на динозаврите чрез използването на компютърна томография, аналитични методи за реконструкция на еволюционните връзки и биомеханичните функции, което помага за по-динамичен и биологичен поглед върху динозаврите като живи същества”, казва палеонтологът от университета на Мериленд Томас Холц.
Палеонтолозите анализират вкаменелости от черепи с компютърни томографи, за да направят дигитални модели на мозъка и ушите на динозаврите, като така придобиват по-добри познания за сетивата им като зрение, слух и обоняние, припомня Ройтерс.
Изследователите успяват да определят и цвета на динозаврите благодарение на микроскопичните меланозомни мехурчета, свързани с пигмента в клетките.
До момента са известни повече от 2000 вида динозаври, а палеонтологията е динамична международна наука. На места като Китай, Аржентина, Бразилия, Южна Африка и Монголия са намерени забележителни вкаменелости, отбелязва Ройтерс.
“От откритията, направени в последните десетилетия, според мен най-важното е това, че поне месоядните динозаври – тероподите, са имали пера, а не люспи, и че някои от тях са били с наистина добре развити пера на предните крайници, въпреки че по различни причини не са можели да летят”, казва палеонтологът Ханс-Дитер Зюс от Националния природонаучен музей към Института “Смитсониън” във Вашингтон. Според него перата, които често са били цветни, са осигурявали изолация на тялото и поне при някои видове са били декоративни.
Изчезването на динозаврите от доста време озадачава учените, като се предлагат различни хипотези – от правдоподобни до смешни, отбелязва Ройтерс. Според някои от тях тогавашни дребни бозайници са изяждали яйцата на динозаврите.
През 1980 г. учени идентифицират слой от седименти, датиран точно от края на епохата на динозаврите, съдържащ висока концентрация на иридий – елемент, който се среща често при метеоритите. Според тях това показва, че огромна космическа скала е ударила Земята. По-късно кратерът Чиксулуб на полуостров Юкатан, Мексико, с широчина от 180 км, е идентифициран като мястото на удара на астероида, унищожил три четвърти от земните видове, включително и динозаврите.
Ако този астероид беше пропуснал Земята, щяха ли все още да властват динозаврите, вместо бозайниците – включително и хората – които наследяват разрушения свят?
“Почти сигурно е, че да”, казва Холц. “Бозайниците са се появили скоро след първите динозаври, но много десетки милиони години са били в тяхната сянка. Мезозойските бозайници са били изключително успешни и разнообразни, но телата им са били с по-малки размери”.
“Динозаврите е трябвало да се справят с евентуалното засушаване и охлаждане на света, както и с намаляването на горите и заместването им с пасища”, допълва Холц. “Но тези промени изглежда са се случили достатъчно постепенно, така че динозаврите са имали възможност да се приспособят към новите условия, точно както са го направили големите бозайници”.
На базата на изследвания за метаболизма на динозаврите учените са на мнение, че динозаврите са били междинно звено между днешните топлокръвни и студенокръвни животни, отбелязва Ройтерс.
Експертите също така прецизират оценката си за размера на различните видове динозаври, включително групата на завроподите, които се числят към най-големите сухоземни животни в историята на Земята. Изследване от 2023 г., основано на размерите на костите на крайниците, определи аржентинозавъра, който е бил дълъг около 35 метра, като шампион в тежка категория с тегло около 76 тона.
Дори след два века изследванията съвсем не са приключили. “Извън сферата на новите технологии все още има много места в различни краища на света, които са до голяма степен са неизследвани от палеонтолозите”, казва Холц. “Тези региони ще разкрият нови видове от епохата на динозаврите. Почти сигурно има цели групи динозаври, за които в момента не знаем нищо и които чакат да бъдат открити”, казва изследователят, цитиран от Ройтерс.
