Ваксините, които предпазват от тежко заболяване, смърт и дълготрайни ефекти на коронавирусната инфекция, са отговорни за много слабо увеличение на неврологични, кръвни и сърдечни заболявания, показва най-голямото глобално проучване до момента.
Така, въпреки че са били приложени повече от 13,5 млрд. дози ваксини срещу COVID в световен мащаб през последните три години, за да се спасят милиони животи, са нанесени увреждания на сравнително малък брой хора.
Редките събития, идентифицирани още в началото на пандемията, включваха по-висок риск от възпаление на сърцето от иРНК ваксините, създадени от Pfizer Inc., BioNTech SE и Moderna Inc., както и опасност от вид кръвен съсирек в мозъка след имунизация с вирусни векторни ваксини като тази, разработена от Оксфордския университет. С нея се свързва и заплахата от синдрома на Гилен-Баре, неврологично заболяване, при което имунната система погрешно атакува периферната нервна система.
Новото изследване, проведено от Глобалната мрежа за данни за ваксините в Нова Зеландия (Global Vaccine Data Network – GVDN), беше публикувано в списание Vaccine, като резултатите бяха предоставени чрез интерактивни табла, за да покажат методологията и конкретните открития.
Изследването търси 13 медицински състояния, които смята за “неблагоприятни събития от особен интерес” сред 99 милиона ваксинирани лица от 8 страни, с цел да идентифицира по-високи от очакваните случаи след ваксина срещу COVID. Използването на обобщени данни увеличи възможността за идентифициране на редки сигнали за опасност, които може да са били пропуснати, когато се разглеждат по-малки популации.
Миокардитът, или възпалението на сърдечния мускул, е последователно идентифициран след първа, втора и трета доза иРНК ваксини, установява проучването. Най-голямото увеличение на съотношението “наблюдавано към очаквано” се констатира след второто прилагане на Moderna.
Първата и четвъртата доза от същата ваксина също са свързани с нарастване на перикардита (възпаление на тънката торбичка, покриваща сърцето).
Изследователите откриха статистически значимо увеличение и на случаите на синдрома на Гилен-Баре в рамките на 42 дни след първоначално разработената от Оксфорд ChAdOx1, или инжекция с Vaxzevria, което не се наблюдава при иРНК ваксини. Въз основа на базовата честота на заболяването се очакваха 66 случая, но бяха наблюдавани 190.
Ваксината, разработена в Оксфорд, предизвиква и трикратно увеличение на тромбозата на церебралните венозни синуси, вид кръвен съсирек в мозъка, идентифицирано при 69 случая, в сравнение с очакваните 21.
Рискът е слаб, но доведе до оттеглянето и ограничаването на ваксината в Дания и много други страни. Миокардитът също се забелязва след третата доза на този препарат в някои, но не всички, изследвани страни.
Възможни сигнали за опасност от напречен миелит – автоимунно възпаление на гръбначния мозък, след имунизация с векторни ваксини също бяха идентифицирани в проучването.
