https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
НачалоОбществоСирни Заговезни е - ден за прошка

Сирни Заговезни е – ден за прошка

Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни. Празникът е известен още и като Прошка, Поклади, Прощална неделя, Сирница, Масленица, Сиропустна неделя. Това е последният ден преди Великденските пости, които продължават 7 седмици и завършват с Великден.

На този ден християните трябва да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.

Вечерята е особено тържествена. На Сирни Заговезни – преди началото на Великия пост, православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

На този ден се припомнят Христовите думи: “Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви”.

Традицията повелява всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

На Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.

Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: “Прощавай, мамо, тате..” – “Господ да прощава, простен да си!”, е задължителният отговор.

Празникът е свързан с различни ритуали и традиции – куркерство, ората копата, оруглюване, оратници, хамкане.

Веселието по време на вечерта е най-голямо при т.нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича “люшкане”. Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне – скоро чакали сватба. Ако гори конецът бързо – много жито ще има през годината, ако конецът тлеел – на лошо било. Черупките на яйцето пък хвърляли при кокошките да снасят повече.

На този ден влюбените момци хвърлят в двора на любимата “чавги” – запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.

Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва “мамуляк” /слама от царевица/ и “черешовина” /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички.

Подобни статии

КОМЕНТИРАЙ

Моля, въведете вашия коментар!
Моля, въведете името си тук

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

X