https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
НачалоЗдравеЛабораторната диагностика на коклюш се провежда само чрез метод за изолиране на...

Лабораторната диагностика на коклюш се провежда само чрез метод за изолиране на нуклеинова киселина от клинична проба, а изследването се заплаща от пациента

Лабораторната диагностика на коклюш в страната се провежда след насочване от лекар, единствено чрез метода PCR за изолиране на нуклеинова киселина от клинична проба, като изследването е за сметка на пациента. Това съобщиха в профила си във Фейсбук от Столичната колегия на Българския лекарски съюз, цитирайки писмо, изпратено от Столичната регионална здравна инспекция.

Данните от Националния център по заразни и паразитни болести, отнасящи се за периода от началото на тази година до 31 март, показват, че в страната са регистрирани 114 случая на коклюш, а за същия период на 2023 г. са регистрирани четири случая.

В София в периода 1 януари – 24 март т.г. са регистрирани 50 случая на коклюш спрямо един случай за същия период на 2023 г., се посочва още в писмото. В най-голяма степен е засегната детската възраст, като 43% от случаите са регистрирани сред възрастовата група 10-14 години. От заболелите, 54% са с пълен имунизационен статус както за първична имунизация, така и за реимунизации. При останалите случаи имунизационният статус е непълен, поради ненавършена съответна възраст или заради медицински противопоказания. При всички заболяването протича атипично – с леко до умерено персистираща кашлица, която не се повлиява от симптоматично лечение, с възможно повишаване на температура, което затруднява навременното поставяне на клинична диагноза. Регистрирани са и четири “взрива” с над два епидемично свързани случая при ваксинирани деца.

Основната цел на имунизацията срещу коклюш остава предпазването на новородените и малките деца от тежко протичане на заболяването, се допълва в писмото.

При поставянето на клинична диагноза не трябва да се изключва възможността в диференциално-диагностичен план при част от заболелите с продължителна кашлица да става въпрос за вирусно респираторно заболяване. Лекарите ще могат да пробонабират клинични материали и да ги изпращат в Националната референтна лаборатория по грип и остри респираторни заболявания и от хора с оплаквания, характерни за коклюш, но и с други налични симптоми за респираторна инфекция.

За всеки възможен, вероятен или потвърден случай на коклюш медицинските специалисти трябва да изпращат „Бързо известие“ в регионалната здравна инспекция.

Коклюш е заразно заболяване, което се характеризира с цикличност, като в света и в държавите от ЕС и Европейското икономическо пространство епидемични подеми се отчитат на всеки три-пет години, независимо от постигнатия имунизационен обхват, се посочва в писмото. В България заболеваемостта от коклюш следва същата тенденция, като последният пик е регистриран през 2017-2018 г., когато са докладвани съответно 116 и 114 заболели. През периода на пандемията от COVID-19 регистрацията на заболяването в страната отчита спад.

Подобни статии

КОМЕНТИРАЙ

Моля, въведете вашия коментар!
Моля, въведете името си тук

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

X