Рим стана на 2777 г. на 21 април. На тази дата всяка година Вечният град празнува рождения си ден. Според легендата, разказана от историка Марк Теренций Варон, Рим е основан от Ромул на 21 април през 753 г.пр.Хр.
Варон стига до тази дата на базата на изчисления на приятеля му астролог Луций Таруций. От 21 април започва и хронологията на Древен Рим – Ab Urbe Condita, или “от основаването на града”.
Датата на раждането на Вечния град се нарича още и римската Коледа. След края на Римската империя празникът умира, но отбелязването на рождения ден на града се възобновява едва през Възраждането в края на XVIII век. През фашизма Мусолини провъзгласява с указ рождения ден на Рим за официален празник с наименованието „Коледа на Рим – Празник на труда”. През 1945 г. този указ е анулиран, а в новата републиканска история на Италия за празник на труда се отбелязва 1 май. В същото време 21 април става римска Коледа.
Туристите могат да се насладят на панорамата на Вечния град, а общинските музеи и археолoгически паркове са отворени безплатно за посетителите.
Всяка година един феномен се повтаря точно на 21 април – става въпрос за снопа слънчеви лъчи, който прониква в Пантеона по особен начин, създавайки сценографски ефект.
От хилядолетия в деня на раждането на Рим точно в 12 часа на обяд лъчите влизат през т.нар. oculus –кръглия отвор с диаметър 9 м на купола, под точно определен ъгъл, отивайки до центъра на входната врата на сградата. Това събитие се очаквало с нетърпение от всички жители на Рим още от древността. Императорите чакали 21 април, за да влязат тържествено в сградата, вярвайки, че Аполон, Бог на слънцето според римската култура, искал да благослови влизането им.
Отразявайки се от бронзовата врата, снопът лъчи създава любопитен ефект. Всичко това не е случайно, а специално програмирано. Играта на слънчевите лъчи е измислена още от времето на проектирането на Пантеона от Марк Випсаний Агрипа, зет на Октавиан Август. Така слънчевите лъчи можели да огреят влизащия император от главата до петите.
Сградата е издигната като храм, посветен на всички божества. Вписва се в перфектна сфера, равна на диаметъра му.
Пантеонът след това е реконструиран основно от император Адриан между 120 и 124 г. сл. Хр. Отворът на купола обаче останал същият, така както и портата от бронз.