Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават. В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно.
Доклад на Световната организация по околна среда сочи, че през 2022 г. в глобален мащаб е била изхвърлена 1 милиард тона годна храна. Същевременно една трета от хората по света гладуват. Проблемът с разхищението на храна е много голям, посочи в интервю за БНР Дарина Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на глобалния договор на ООН.
Домакинствата разхищават 60 на сто от храната, останалите 40% се разпределят между веригата за доставка и търговия с храни.
В България годишно се падат 68 килограма разхищавана храна на човек от населението, преди няколко години са били 88 кг.
“Въпреки това разхищаваме около 500 000 тона храна. Няма огромна разлика между килограмите храна, разхищавана годишно в богатите и в бедните страни”, уточни Георгиева. По думите й, при домакинствата у нас разхищението се дължи на непланирано пазаруване и остатъци, които не можем да използваме, както и на презапасяване.
“В бъдеще хем ще трябва да произвеждаме повече, за да можем да се изхраним, хем да изхвърляме по-малко”, поясни Дарина Георгиева. Според нея можем да пазаруваме по-внимателно, например купувайки по-малки, вместо по-големи опаковки, както и да пазаруваме планирано и със списъци, “за да не се купува стихийно, привлечени от промоции”.
“Големите търговски вериги имат системи, чрез които се намалява изхвърлянето на храна, включително дигитални системи, проследяващи сроковете за годност на продуктите”, уточни тя.
“И много преди срокът да изтече, те влизат в някакви промоции.”
Днес Българската мрежа на глобалния договор на ООН и една от големите търговски вериги за хранителни стоки организират събитие на тема “Разхищението на храна като глобално предизвикателство”.
