До седмица трябва да разберем имената на всички желаещи да станат депутати на предсрочните избори за парламент.
На прага на приближаващата предизборна кампания партиите ще запазят принципа да има нещо старо, но – и нещо ново. Така част от водачите остават, други ще бъдат сменени.
В Софийския 25 МИР битката ще е сериозна. Там водачи ще са Бойко Борисов, Христо Петров-Ицо Хазарта, Костадин Костадинов и Корнелия Нинова.
В Пловдив се очаква да води Бойко Борисов, а срещу него да се изправи Асен Василев от ПП – ДБ и Иван Петков от БСП.
Лидерска битка се очертава и в Благоевград. Там един срещу друг вероятно ще се изправят Росен Желязков от ГЕРБ, Андрей Цеков от ПП-ДБ, Делян Пеевски от ДПС, Корнелия Нинова от БСП, съобщава bTV.
Във Варна Даниел Лорер отново ще води листата на ПП-ДБ, Даниел Митов – тази на ГЕРБ, Костадин Костадинов на “Възраждане”, а Борислав Гуцанов – на БСП. Някои знакови лица на партиите са под въпрос за вота. Това са Лена Бориславова в ПП-ДБ, както и Лъчезар Иванов в ГЕРБ.
Част от листите на ГЕРБ вече са почти подредени, а сред новите имена на челни позиции излизат юристката от парламентарната група Рая Назарян и бившият кмет на София Йорданка Фандъкова. По неофициална информация, все още не е разрешен въпросът дали Лъчезар Иванов, най-дългогодишният депутат на ГЕРБ, да остане в листите.
Бойко Борисов ще води листите в 25 столичен район, както и Пловдив. А лидерът на СДС и коалиционен партньор Румен Христов отива в Монтана.
Сериозни размествания ще има в “Продължаваме промяната”. Бившият премиер Николай Денков ще води, освен традиционно в Шумен, и в Бургас, на мястото на Константин Бачийски от СЕК, който се отцепи от ПП-ДБ за вота. Асен Василев ще е водач в листите в Хасково и Пловдив, Кирил Петков и Христо Петров – в София.
Очаква се Бойко Рашков да остане в листите на ПП. Но в тях няма да намери водаческо място Лена Бориславова, твърдят от партията.
Христо Иванов остава да води в София, а Мартин Димитров – в Русе. Нов водач ще има в Благоевград – вместо Андрей Гюров ще е бившият министър на регионалното развитие Андрей Цеков. Не всички бивши министри обаче ще са част от листите.
При ДПС очакванията са Делян Пеевски да води две листи. Традиционно съпредседателят на ДПС ще поведе в Благоевград, но вероятно и в Кърджали, където обикновено води партийният лидер.
Листите на БСП бяха наредени още в събота на пленум. От БСП си тръгва депутатът Богдан Боцев, а Манол Генов няма да се кандидатира, след като му беше взето водаческото място в Пловдив област и това беше скандалът на отминалия в събота пленум.
По решение на ръководството Веска Ненчева беше поставена за водач, а всички от пловдивската листа си направиха отвод и я опразниха. Така там предстои служебно пренареждане.
При “Възраждане” се знае, че лидерът Костадин Костадинов ще води в София и Варна. А листите на ИТН ще са готови в края на седмицата.
Въпреки краткия живот на този парламент, трусовете не подминаха почти никого. Най-много турбуленции имаше при ПП-ДБ. Още в началото на 49-ото НС Радостин Василев стана независим депутат.
На прага на изборите от ПП се отделиха и “Средна европейска класа”, и “Зелено движение”. Неговият лидер Владислав Панев обаче се отцепи от партията си и остава в редиците на ПП-ДБ. А някои депутати обявиха, че не желаят да се кандидатират повече, като Искрен Митев и Росен Костурков от ПП, които вече направиха своите лични изявления в социалната мрежа.
В рамките на този мандат бяха изключени и трима депутати от “Възраждане”, които също ще участват във вота, но с партия “Български глас”.
Срокът за пълния списък с имената в партийните листи е 7 май. След това – на 8 май в Централната избирателна комисия ще бъде изтеглен жребият с номерата в интегралната бюлетина. В 00 часа на 10 май официално започва предизборната кампания за вота 2 в 1.
На нея се явяват общо 22 партии и 11 коалиции, а днес се регистрираха и 3 инициативни комитета.
В последните три години в страната ни се проведоха общо седем пъти избори – пет за парламент, един за президент и вицепрезидент и един местен вот. Данните показват, че най-скъпи са били последните местни избори – 188 милиона лева.
Веднага след тях се нареждат изборите през ноември 2021 година – 149 милиона лева. Те обаче също бяха “2 в 1” – и парламентарни, и президентски. На трето място по харчове са парламентарните избори 2021 година – над 108 милиона лева и вотът от април миналата година – 106 милиона лева.
