Великден или Възкресение Христово е денят, в който християните честват възкръсването на Исус Христос. Според Библията това се случва на втория ден след като Христос е разпънат на кръст и погребан.
Според евангелиетата празната гробница е видяна от жените мироносци, които посещават гроба. След това Исус се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.
Пред тях се разкрива истината за кончината на Исус – той не е умрял завинаги, а е претърпял адски мъки в полза на човечеството и след явяването си на тези хора ще се издигне жив до отца.
Това е най-светлият християнски празник и бележи началото на т.нар. Светла седмица, която започва веднага след Страстната седмица. Денят се нарича още Светла неделя.
Хората се поздравяват с израза „Христос Воскресе!“, на който се отговаря с „Воистина Воскресе!“
Символи на този ден са боядисаните яйца и козунака.
Традиционни се считат червените яйца, като това идва от популярна легенда за среща между римския император Тиберий и Мария Магдалена.
Мария намира Тиберий в двореца му и или го заварва да яде яйца, или сама му носи в дар (по стар еврейски обичай за обдаряване на домакините от гостите).
На императора разказът ѝ му прозвучава твърде невероятно и той и заявява, че ако казаното от нея е вярно, значи може и бялото яйце да стане червено, след което това се сбъдва.
Според друга версия, тя просто му подарява яйце, обагрено в червено, като символ на кръвта на Христос. Преданието гласи, че именно оттогава е обичаят яйцата да се червят (боядисват в червено) и че впоследствие са въведени и други оцветявания, но има исторически и археологически данни, че това се е правело още в Древен Египет и е характерен за Персия обичай, практикуван отдавна и от римляни и гърци, както и че е бил познат в Древен Китай.
Ритуалите им, свързани с боядисани яйца, символизират раждането на живота.
У нас традиционно яйцата се боядисват още на Велики четвъртък или на Велика събота. Първото яйце винаги се багри в червено от най-възрастната жена в семейството.
Съществува поверие, че ако докато яйцето още е топло и прясно боядисано тя нарисува кръстен знак на челата на децата в семейството, това ще им осигури здраве.
По-късно яйцата се раздават на гости и близки и се провежда чукането с яйца. Този, чието яйце остане здраво след битките, се смята, че ще бъде най-здрав в семейството.
Първото яйце се запазва пред домашната икона, за да пази дома ни.
В миналото на българската трапеза се е месел традиционен обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя тази традиция навлиза чак през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, като измества традиционния български хляб. У нас козунакът не се реже, а се разчупва, защото се смята, че хлябът има душа.
Агнешкото също е важен компонент от празничните ни обичаи. Христос е представян в библията като Божи агнец и агнето символизира неговата смърт.
В миналото на Великден всички обличали нови дрехи. Тогава се играе и първото хоро след Сирни Заговезни, което по традиция е буйно и весело като израз на радостта на хората от възкресението.
Друг стар български обичай на Великден е т.нар. „люленки“ – следобед всички моми отиват на място, където има високо дърво и се люлеят за здраве. Там отиват и момците и всеки гледа да се люлее, за да предпази семейството от змейове и болести.
Великден се празнува цяла седмица, затова тя се нарича Светла седмица.
