Подготвя се пренасянето на ковчега с тленните останки на цар Фердинанд в София, съобщиха от католическата енория в Кобург, Бавария.
Първият цар от Третото българско царство лежи непогребан от 1948 г. в криптата на църквата “Св. Августин” в баварския град Кобург, където във временен саркофаг е положен пред гробницата на родителите му – принц Аугуст фон Сакс Кобург-Гота и принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска. Сякаш в очакване да се осъществи желанието му да се завърне за сетен покой на българска земя. От католическата църква в Кобург уточняват, че след абтикацията си през 1918 г. българският цар живее в изгнание почти 30 години именно в техния град.
С прибирането на царските му кости България ще се запише като последната република в Европа, положила тази грижа в името на собствената си история и държавност, пише “24 часа”.
Всички останали страни, от Австрия до Русия прибраха и препогребаха останките не само на своите някогашни владетели, но дори и на техните родственици, умрели преди много години в чужбина поради различни обстоятелства.
Румъния докара с военен самолет “Спартан”, посрещнат в небето от четири МиГ-а на румънските ВВС, ковчега с тялото на последния си цар – Михай I, от Швейцария. Той бе погребан с държавни и военни почести, както преди това и баща му – Карол II, докаран от Португалия въпреки всички исторически превратности и скандалната му репутация, заради която някога доста са го ругали.
Сърбия направи същото с починалия през 1970 г. в Америка последен крал Петър II, който в присъствието на президент и премиер бе положен в криптата на сръбския царски род Караджорджевич край град Топола в Шумадия.
Сърбите стигнаха и по-далеч, изравяйки костите на всичките си князе от европейските гробища, за да ги съберат в същата тази крипта на върха Опленац, превърнал се в символен темел на модерната сръбска държава.
А много преди тях, още по време на съществуването на социалистическата федерация Югославия, през 1989 г. черногорците пренесоха своя крал Никола I от Сан Ремо в Италия и го препогребаха с държавни почести в Цетине.
През 2006 г. Русия и Дания в обща траурна церемония с всички държавни почести организираха изваждането на останките на императрицата Мария Фьодоровна и препогребването им в Петропавловската крепост в Санкт Петербург. За да почива най-сетне до съпруга си – император Александър III, така както е бленувала след революцията и свалянето на монархията. И ето, че прахът на бившата датска принцеса Дагмар, превърнала се в обичана руска императрица и майка на последния руски цар Николай II, се завърна посмъртно и там я посрещнаха така, както преди 140 години при влизането в града – с 31 топовни салюта.
Костите на своите бивши и спорни дори крале, починали в чужбина, прибра дори и Албания. А в Австрия и Унгария – две отявлено републикански страни, които общата история някога е обединявала в една монархия, обявиха общ траур за Ото фон Хабсбург – последния престолонаследник на Австро-унгарската империя. Когато почина в Германия през 2011 г., той бе изпратен и от Австрия, и от Унгария с държавни почести. Ковчегът му, покрит със знамето на Хабсбургите, бе положен в Императорската крипта във Виена от почетна гвардия, облечена в австро-унгарски униформи, а сърцето му бе погребано в Унгария.
“Повече от задължително е цар Фердинанд да намери последен покой на българска земя и така ще направим една отговорна крачка пред историята на нашия род”, заяви миналата година в интервю за “24 часа” историкът проф. Петър Стоянович, автор на книгата “Фердинандеум” и най-задълбоченият изследовател на монарха.
Завръщането на най-дълго управлявалия монарх от Третото българско царство ще се случи 76 г. след смъртта му.
Навремето у нас е създаден специален комитет за връщането на царските кости в България под ръководството от покойния вече Гиньо Ганев, бивш председател на Народното събрание и първи омбудсман на републиката. Ето какво коментира той преди 14 г.:
“Не толкова желанието на цар Фердинанд да бъде погребан в България, колкото нашето чувство за дълг пред тези, които са я управлявали, повелява да бъде погребан тук. Дали ние сме съгласни с един владетел, или не, има много малко значение. Но той е една голяма част от българската нова история. Така че това усилие трябва да бъде направено с чувство за държавност и то има своето значение.”
Според акад. Георги Марков цар Фердинанд е направил страната ни европейска държава и заслугите му към България трябва да бъдат зачетени, защото не може катастрофите и войните през последните 6 г. от управлението му да изчерпват 25-те му години власт.
“Такива като него биват тачени и чествани, без това да пречи на обективното им научно изучаване. Далеч по-посредствени владетели и управленци из Европа – каквито бяха повечето от неговото време – са част от националната памет на своите нации”, казва проф. Стоянович.
Най-впечатляващото като церемониал препогребване на царски останки е пренасянето на ковчега на императрица Мария Фьодоровна от Копенхаген с руски военен крайцер и почетна гвардия и полагането му в царската гробница на Петропавловската катедрала в Санкт Петербург през 2006 г. Мария Фьодоровна е родена като Мария-София-Фредерика-Дагмар Датска и дъщеря на датския крал Кристиан IX и кралица Луиза. Омъжва се за руския престолонаследник Александър Александрович, по-късно император Александър III. Тя е майка на последния руски император Николай II. Въпреки Октомврийската революция през 1917 г., свалянето на монархията и последвалата екзекуция на Николай II, престолонаследника и останалите членове на семейството вдовстващата императрица отказва да напусне страната, превзета от болшевиките.
След дълго увещаване чак пред 1919 г. тя се качва на крайцера “Марлборо”, изпратен в Крим от нейния племенник – английския крал Джордж V, и напуска Русия.
Мария Фьодоровна се завръща в родната си Дания и до края на дните си живее в лятната си вила “Хвидоре” край Копенхаген. Умира на 13 октомври 1928 г. и след опело в православната църква “Св. Александър Невски” в датската столица останките са положени в катедралата в Роскиле, където са погребани още баща и други членове на датското кралско семейство.
78 години по-късно, през септември 2006 г., Мария Фьодоровна се завръща постмортем в Русия точно така, както е напуснала втората си родина – с военен крайцер. Церемониалът по препогребването, който трае няколко дни, е наистина впечатляващ и в него участват наравно двете страни след споразумение между датската кралица Маргрете II и руския президент Владимир Путин.
Още на 22 септември привечер в криптата на църквата в Роскиле, където е погребана императрицата, представители на Руската православна църква отслужват заупокойно богослужение в присъствието на представители на датското кралско семейство, правителството и официална делегация от Русия. На другия ден е извършена заупокойна служба и от епископи и свещеници на датската църква с личното присъствие на кралицата на Дания, принц-консорта и други членове на семейството.
В 12,30 ч на обед същия ден ковчегът с тленните останки на Мария Фьодоровна се отправя с траурен кортеж към двореца “Кристианборг” в Копенхаген, след което, съпроводен от хусарски полк, поема към двореца “Амалиенборг”. В 14 ч спира пред храма “Св. Александър Невски” и след кратка заупокойна молитва от руски свещеници продължава към пристанището. Там е поет на рамене от почетни гвардейци – половината руски, половината датски, и качен на крайцера “Есберн Снаре”, който отплава с траурния си товар към Кронщат. По пътя ковчегът е съпровождан от представители на датското кралско семейство, свещеници и официални лица.
На 26 септември, навлизайки в руски териториални води, датският крайцер “Есберн Снаре” е посрещнат от фрегата от руския ВМФ “Неустрашими”, за да бъде съпроводен до пристанището в Кронщат. На борда на фрегатата е командирът на Балтийския флот на Русия вицеадмирал Константин Сиденко. При влизането на кораба в пристанището руската фрегата “Смолни” го посреща с 31 оръдейни залпа. Нито датата, нито броят на топовните салюти са случайно избрани. Това е денят, в който през 1866 г. 19-годишната принцеса Дагмар Датска за първи път стъпва на руска земя.
И тогава бъдещата императрица е посрещната точно с 31 оръдейни залпа.
Накрая ковчегът с праха на Мария Фьодоровна е положен в параклиса на църквата “Св. Александър Невски” в дворцовия комплекс “Петерхоф”, където е отслужена панихида от архиепископ Константин, ректор на Петербургската духовна академия.
На службата присъстват и датският престолонаследник принц Фредерик (сега крал Фредерик X), членове на фамилията Романови, губернаторът на Санкт Петербург и официални делегации от двете страни. Ковчегът престоява два дни в храма “Св. Ал. Невски”, за да могат всички желаещи да се простят с императрицата и чак на 28 септември 2006 г. тленните останки на Мария Фьодоровна са положени в царската гробница на катедралата на Петропавловската крепост. Руският патриарх Алексий II и останалите духовни и официални лица хвърлят в гроба по шепа пръст от Дания, дарена от кралица Маргрете II. Накрая Мария Фьодоровна е изпратена с още 31 оръдейни залпа – както е била посрещната за първи път в Санкт Петербург преди 140 години. Тя е положена до своя съпруг Александър III и така след близо 8 десетилетия най-накрая последната воля е изпълнена.
Но тя далеч не е единствената царска особа, препогребана в наше време в Русия.
Великият княз Кирил Владимирович – внук на Царя освободител Александър II, е изваден от Кобург и препогребан пак в царската крипта на Петропавловската крепост. Кирил Владимирович умира на 12 октомври 1938 г. в Париж.
Той живее с жена си в Кобург до средата на 1920 г., където се радва на гостоприемството на херцог Карл Едуард – братовчед на съпругата му – великата княгиня Виктория Фьодоровна (по рождение Сакскобургготска). След като германското правителство установява дипломатически отношения с болшевишка Москва, присъствието на великия княз Кирил Владимирович, който претендира за руския престол, става неприемливо. И макар правителството на Бавария да не се кани насилствено да пропъди княжеската двойка, двамата решават, че е по-добре да заминат за Франция. Установяват се в Бретан, където преди това са прекарвали само летата си. Тя умира през 1936 г., а той 2 години по-късно. И двамата са погребани в Кобург в семейната гробница на Сакскобургготите.
На 7 март 1995 година останките им са извадени, пренесени и тържествено погребани в Санкт Петербург.
Отворен е и гробът във Франция на Великия княз Николай Николаевич и ковчегът му е пренесен също в императорската крипта в Петропавловската крепост.
Николай Николаевич-младши е внук на Николай I, баща му – Николай Николаевич-старши е главнокомандващ действащата Руска армия на Балканския полуостров по време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). А Николай-младши командва руските войски в Първата световна война.
Князът умира през януари 1929 г. в Антиб, Франция и е погребан в криптата на храм “Св. арахангел Михаил” в Кан. През 1935 г. до него там погребват и жена му – великата княгиня Анастасия Николаевна.
