Европа, най-бързо затоплящият се континент в света, е изправена пред още едно драматично горещо лято, предупреждават метеоролози. С предстоящите летни месеци туристи, туроператори и местни се подготвят за предизвикателствата на високите температури.
Високите температури там се дължат на климатичните промени, причинени от човека
Миналата година големи части от Северна Европа преживяха продължителни периоди на екстремни жеги, като температурите на места достигнаха до над 45 градуса по Целзий. Ужасяващите жеги повлияха на туризма, тъй като на много места предизвикаха непоносими условия за разходки, както и горски пожари.
„Компютърните ни модели са категорични, че ни очаква поредното необичайно горещо лято, особено в края на юли и целия август“, категоричен е Тод Кроуфорд, вицепрезидент на метеорологията към Atmospheric G2.
Очаква се температурите да бъдат поне толкова високи колкото бяха през лятото на 2022 г. – най-горещото документирано до момента в Европа. Най-засегнати от горещата вълна ще бъдат Гърция, Хърватия и Италия.
От 1991 г. насам Европа се затопля два пъти по-бързо от всички останали континенти. 23 от 30-те най-сериозни горещи вълни в Европа от 1950 г. насам са документирани след 2000 г. Пет от тези горещи вълни са от последните три години.
Въпреки често непоносимите температури в Европа, желанието за туризъм на Стария континент не спада, а се увеличава. Според статистика на едни от най-известните туроператори в света най-търсени са градовете Рим, Париж и Атина.
С наближаването на най-горещите летни месеци популярните дестинации на Стария континент са принудени да се адаптират да възприемат нови тактики, които да направят живота на местни и туристи по-приемлив.
От 1980-та година средните температури на Стария континент са се покачили два пъти
През 2021 г. Атина се превърна в първата страна в Европа, която назначи директор по горещините, който трябва да следи за изпълнението на нови мерки. Една от тях включва да се категоризират горещите вълни, за да може да се издават подходящи предварителни предупреждения за местните и туристите.
„Горещините са тих убиец. Според моделите през следващите години ще става само по-зле, затова трябва да променим нашите градове и да направим нужните промени, за да се адаптираме към това“, коментира Елисавет Баргиани, която отговаря за жегите в Атина. Сред планираните промени са засаждането на повече дървета, създаването на повече зелени зони в града и обособяването на „хладни публични зони“.
За 2023 г. сме преживели рекорден брой дни на „извънреден топлинен стрес“
Туроператорите в най-засегнатите части на Европа като Рим, Барселона, Париж и Атина, също прибягват до креативни методи. Разходките за туристи вече се планират за ранните или късните часове на деня, а транспортите задължително имат климатик.
Високите температури неминуемо променят желанията на туристите къде да ходят в Европа, като туроператорите отчитат сериозен ръст на интереса към места като Тромсьо в Норвегия, например.
