Неочаквана геомагнитна буря беше регистрирана тази нощ. По нашите географски ширини тя достигна слаба до умерена степен или G1-G2.
Геомагнитната буря причини сияния над Северните полярни региони на нашата планета. Такова беше видяно на места в Исландия, северните райони на Финландия, както и в Швеция.
Явлението вече отшумява, но Слънцето навлезе в период на активност и подобни внезапни взаимодействия на земната магнитосфера с енергийни частици от него ще зачестяват, напомнят астрономите.
Според прогнозата за космическото време днес (8 юни) ще има само слаби смущения в земното магнитно поле, които засега няма да се повишат до геомагнитна буря.
През първите дни на следващата седмица обстановката отново ще е спокойна.
Геомагнитните бури от степен G1 (Kp 5) са слаби. Като следствие от тях над Северните региони на Земята традиционно има полярни сияния.
Неведнъж сме разказвали, че Слънцето има 11-годишен цикъл на активност. Това е приблизително времето, през което преминават промените в магнитното поле на нашата звезда.
През около 11 години магнитното поле на Слънцето напълно се обръща – Северният и Южният полюс на звездата разменят местата си. След това са необходими още около 11 години, докато Северният и Южният полюс на Слънцето се обърнат отново.
Геомагнитната буря е сериозно смущение на земната магнитосфера, което се появява при много ефективен обмен на енергия от слънчевия вятър в космическата среда около Земята. Тези бури са резултат от вариации в слънчевия вятър, които предизвикват големи промени в токовете, плазмата и полетата в земната магнитосфера.
Условията на слънчевия вятър, които са ефективни за създаване на геомагнитни бури, са продължителни (от няколко до много часове) периоди на високоскоростен слънчев вятър и най-вече насочено на юг магнитно поле на слънчевия вятър (противоположно на земното поле) в дневната част на магнитосферата. Това условие е ефективно за пренасяне на енергия от слънчевия вятър в земната магнитосфера.
Най-големите бури, които са резултат от тези условия, са свързани със слънчевите коронарни масови изхвърляния (CME), при които около милиард тона плазма от Слънцето с вграденото в нея магнитно поле пристига на Земята.
Обикновено пристигането на CME на Земята отнема няколко дни, но при някои от най-интензивните бури е наблюдавано пристигане за едва 18 часа.
Снимка: iStock
Друго смущение на слънчевия вятър, което създава благоприятни условия за геомагнитни бури, е високоскоростният поток на слънчевия вятър (HSS). HSS се врязва в по-бавния слънчев вятър отпред и създава области на съвместно ротационно взаимодействие. Тези региони често са свързани с геомагнитни бури, които, макар и с по-малка интензивност от CME бурите, често могат да отложат повече енергия в земната магнитосфера за по-дълъг интервал от време.
