Днес, 23 август, Европа отдава почит на жертвите на тоталитарните режими на ХХ век – националсоциалистическия, фашисткия и комунистическия режими.
На този ден през 1939 г. в Москва Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп.
Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони. С него на практика Хитлер и Сталин подготвят началото на Втората световна война, която започва с нападението на Полша през септември 1939 г. и поделянето й между двата съюзника.
За първи път датата 23 август е предложена да се чества като Ден на жертвите на комунизма, нацизма и фашизма през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага, където се приема т. нар. Пражка декларация.
В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма.
В декларацията се предлага 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.
През септември 2008 г. Европейският парламент приема декларация с предложение за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоменание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма.
В декларацията се посочва, че Пактът Молотов-Рибентроп, сключен на 23 август 1939 г. между Съветския съюз и Германия, е разделил Европа на две сфери на влияние чрез своите секретни допълнителни протоколи.
Членовете на Европейския парламент подчертават, че в Европа е слабо известно влиянието и значението на съветския режим и окупация върху гражданите на посткомунистическите държави.
На 18 септември 2008 г. българското 40-то Народно събрание приема решение в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото. Решението не е подкрепено от народните представители на БСП.
На 19 ноември 2009 г. по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев 41-то Народно събрание приема решение, с което обяви 23 август за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. На 23 август 2010 г. този ден е честван в България за първи път.
Трудно е да се посочат точни цифри на жертвите на тоталитарните режими в света, но съществуват приблизителни цифри, които не се нуждаят от коментар. Според бестселъра „Черната книга на комунизма”, дала по-подробна картина на престъпленията на комунистическите режими в световен мащаб, статистиката на жертвите има следните изражения:
СССР – 20 милиона убити души;
Китай – 65 милиона убити;
Виетнам – 1 милион убити;
Северна Корея – 2 милиона убити;
Камбоджа – 2 милиона убити;
Източна Европа – 1 милион убити;
Латинска Америка – 150 хиляди убити;
Африка – 1 милион и 700 хиляди убити;
Афганистан – 1 милион и 500 хиляди убити.
Общата цифра доближава 100 милиона убити души. Жертвите на националсоциализмът в Германия са между 9 и 11 млн. души.
Черната класация на тоталитарните режими отрежда първите три места на Мао Дзъдун, Йосиф Сталин и Адолф Хитлер с избитите по време на тяхното управление милиони хора.
В България липсва точна статистика на жертвите на комунистическия терор. Дискусия се разразява за избитите в първите няколко месеца на режима. Повечето изследователи и историци приемат, че през първите няколко месеца след 9 септември са избити без съд между 25 000 и 30 000 души. През февруари 1991 г. министърът на вътрешните работи Христо Данов обявява пред Народното събрание цифрата от 25 000 убити и безследно изчезнали.
Репресираните от комунистическия режим, обаче многократно надхвърля тази цифра, когато към нея се прибавят осъдените от „народния съд” и другите поръчкови съдебни процеси на политическото правосъдие в периода 1944-1989 г., въдворените в лагерите, изселените, репресираните заради вероизповеданието или етноса, преследваните от Държавна сигурност и т.н.
Мащабите на комунистическите репресии се илюстрират най-добре при паралел с броя на жертвите в периода 1923-1944 г. Според проучване, извършено от избраното през 1945 г. Народно събрание, жертвите са 5632 души – убити, екзекутирани, починали в затворите или вследствие на престоя им там.
Между 1941-1944 г. 357 души (не само участници в съпротивата) са осъдени на смърт и екзекутирани. Изследвания на броя на жертвите до 9 септември 1944 г. са правени и от Музея на революционното движение в България, създаден и ръководен от БКП.
