Тайната история на първата котка в Космоса

18 октомври 2024, 10:51 3 мин четене

На 18-и октомври 1963 г. Франция трябва да изпрати малък котарак на име Феликс в Космоса. Изоставайки далеч след руските и американските си колеги, французите искат, все пак, да оставят своя отпечатък в космическата надпревара – незнайно защо, начело с…една котка. В деня на изстрелването, обаче, се оказва, че Феликс е изчезнал безследно, а мястото му заема друга котка, която по случайност се превръща в герой. Името й е Фелисет.

От улиците на Париж тази животинка, която по-късно получава прозвището „Астрокотка“, се оказва на такава височина в небето, каквато никой от нейния вид не е достигал. Франция отлага датата и изстрелва ракетата „Вероник“ AG1, носеща Фелисет, на 24-и октомври. Животното полита на близо 210 км. над алжирската част на пустинята Сахара и се завръща на Земята след 15 минути – вече със статут на национален герой.

След приземяването й, френските учени от Образователния център за авиация и клинични проучвания (CERMA) изследват мозъчната дейност на Фелисет, за да видят дали нещо се е променило след пътуването й. И, въпреки че не са останали кой знае какви сведения за резултатите от техните изследвания, нито пък за това какво се е случило с котката герой след това, от CERMA казват, че котката е допринесла с ценна информация за френските учени.

За жалост, историята на Фелисет наистина бива загубена с хода на времето. Тя става жертва на едно общество, което предпочита да помни най-вече подобни постижения, в които главен герой са основно кучета. Но това не е учудващо и лесно можем да си обясним защо е станало така, особено като отчетем какъв е цялостният принос (ако има изобщо такъв) на Франция в изследването на Космоса.

Робърт Пърлман, който е историк и редактор на сайта за космическа история collectSPACE, казва следното: „Мисля, че тук става дума за това как са се развили нещата в исторически план. Усилията да бъде изпратен човек в Космоса, а после и на Луната, си бяха въпрос на съперничество между САЩ и Съветския съюз.“

Героичните усилия на храбри кучета, маймуни и други животни, проправят път за хората в съревнованието между двете държави. Учените използват животните, за да проверят как ще им се отрази липсата на гравитация. Ако животните могат да издържат на такива тежки условия, значи ще можем и ние. Или поне така се е смятало тогава.

„След полета на съветското куче Лайка, Юрий Гагарин става първия човек, летял в Космоса, а по-късно Алексей Леонов пък е първият, който излиза от капсулата си и прекарва 12 минути в космическото пространство“, казва Пърлман. „От американска страна пък маймуните Ейбъл и Мис Бейкър са причината за успешните мисии на герои като Джон Глен и Алън Шепърд.“

И въпреки, че Франция на практика има своя космическа програма на времето, впоследствие държавата няма намерение да изпраща хора в Космоса на свои собствени ракети. Това обяснява и мистерията около историята на Фелисет, добавя историкът. Френските астронавти най-често пътуват на руски или американски ракети. Затова и Фелисет не изиграва същата роля като другите животни, за които стана дума.“

И въпреки че различни животни все още биват изпращани в Космоса (като някои мишки, например), обществото се е оттеглило от идеята да тестваме ефектите на безтегловността върху домашни любимци. Следващия път, когато заговорим за котки в космоса, това най-вероятно ще е чак когато група хора колонизират друга планета. Пърлман смята, че ролята на животните в този род изследвания отдавна се е изчерпала, защото можем вече да изпращаме хора в Космоса за периоди по-дълги от година, и това е напълно достатъчно за науката.

Самият Пърлман няма домашни любимци вкъщи, но признава, че предпочитанията му клонят към котките, а самата Фелисет за него има специално място в историята.

„Пазейки жив спомена за Фелисет, можем да отдадем нашата почит към смелата улична котка, която е достигнала височини, каквито повечето от нас няма да могат. Освен това, не бихме искали да си развалим отношенията с котешкия вид, когато един ден завладеят марскианската колония на Илон Мъск. „Марсианска котка?, чуди се Пърлман. Хм, това ще си струва да се види!“

Теми: астронавт котка Фелисет