Големи надежди възлагат руските учени на бебето мамут Яна, открито миналата година в района на Саха, Сибир. Мамутчето е починало преди около 130 000 години и е извадено от кратера Батагайка – падина с дълбочина над 80 метра, която се разширява в резултат на климатичните промени. Наречено е Яна на името на реката, в която са намерени останките. Учените в лаборатория в Далечния изток на Русия приличат на патолози, които извършват аутопсия, правейки разрези и вземайки внимателно проби.
Останките са изключително добре запазени и дават на учените възможност да надникнат в миналото и евентуално в бъдещето, докато климатичните промени размразяват вечния лед, в който е намерено животното.
Кожата на Яна е запазила сиво-кафявия си цвят и кичури червеникави косми. Набръчканият ѝ хобот е извит и сочи към устата. Орбитите на очите ѝ са напълно разпознаваеми, а здравите ѝ крака приличат на тези на съвременен слон.
Тази некропсия – аутопсия на животно – „е възможност да надникнем в миналото на нашата планета“, каза Артемий Гончаров, ръководител на Лабораторията по функционална геномика и протеомика на микроорганизмите в Института по експериментална медицина в Санкт Петербург.
Учените се надяват да открият уникални древни бактерии и да извършат генетичен анализ на растенията и спорите, с които Яна се е хранила, за да научат повече за мястото и времето, в които е живяла.
Мамутчето е избегнало опустошителните влияния на времето, тъй като е лежало хиляди години затворено в леда в района на Саха в Сибир.
С размери 1,2 метра в рамото, два метра дължина и тегло от 180 килограма, Яна е най-добре запазеният мамут, намиран някога, със съхранени вътрешни органи и меки тъкани, твърдят руските учени.
