Последната брънка във веригата на унищожението
Малко черно куфарче, което рядко попада в обектива на камерите, но носи огромна отговорност – възможността да бъде активиран ядрен арсенал, способен да унищожи човешката цивилизация. Това е така нареченото „ядрено куфарче“ – устройство, което следва ръководителите на ядрените държави като вярна сянка, където и да отидат.
От момента на издаване на заповедта за ядрен удар до нейното изпълнение минават приблизително 20 минути. Това е критичният времеви прозорец, в който решението се придвижва по командната верига и достига до оперативните звена, които физически извършват изстрелването на ракетите. През тези 20 минути съдбата на света буквално „виси на косъм“, тъй като веднъж задействана, процедурата е почти невъзможно да бъде спряна. Именно затова проверката на самоличността на президента и потвърждаването на заповедта през няколко нива на системата са от критично значение.
В съвременната геополитическа реалност ядрените куфарчета съществуват в няколко държави, но най-известни са руското „Чегет“ и американската „Футболна топка“ (Nuclear Football). Тези устройства са последната брънка във веригата на команда и контрол, която може да активира хиляди ядрени бойни глави, разположени по целия свят.
Руският „Чегет“: Тройна система за сигурност
Руското ядрено куфарче, кръстено на връх Чегет в Кавказките планини, представлява сложна комуникационна система, а не просто „червено копче“ за изстрелване на ракети, както често се изобразява в холивудските филми.
„Чегет“ е част от по-голяма командна структура, наречена „Казбек“, която свързва държавния глава с висшето военно ръководство и стратегическите ядрени сили на страната. Той функционира като мобилен терминал за системата „Казбек“, който позволява на президента да изпрати кодирани команди до ракетните войски.
Особеност на руската система е „тройното заключване“ – в Русия съществуват три идентични ядрени куфарчета, които се намират постоянно при президента, министъра на отбраната и началника на Генералния щаб. За да бъде активиран ядрен удар, е необходимо потвърждение от поне две от тези три източника, което значително намалява риска от случайно или еднолично решение.
Според информация, излъчена по руската телевизия, куфарчето съдържа секция „Команда“ с два основни бутона – бял за „Стартиране“ и червен за „Отмяна“. Устройството се активира със специален флаш носител за допълнителна сигурност.
Американската „Футболна топка“: 20 килограма с пълномощия за Армагедон
Американският еквивалент, известен като „Nuclear Football“ или „Президентският пакет за извънредни ситуации“, представлява черно кожено куфарче с тегло около 20 килограма, което винаги се носи от военен офицер, придружаващ президента на САЩ.
Противно на популярното схващане, в „Футболната топка“ няма червен бутон. Вместо това, тя съдържа няколко ключови компонента:
- „Черната книга“ – сборник от планове за ядрени удари, разработени от Пентагона
- Книга с кодове за удостоверяване на самоличността на президента
- „Бисквитата“ (The Biscuit) – пластикова карта със серия от кодове, съхранявана лично от президента
- Защитен комуникационен терминал за връзка с командния център на Пентагона
За да активира ядрено оръжие, американският президент трябва първо да се идентифицира чрез набора от кодове върху „бисквитата“, а след това да избере конкретен план за нападение от „черната книга“. Комуникационният терминал изпраща заповедта до Пентагона, откъдето тя достига до съответните ядрени сили.
Системата „Периметър“: Руската „Мъртва ръка“
Освен ядреното куфарче, Русия разполага и с друга, по-зловеща система за ядрен контрол, известна като „Периметър“ или „Мъртвата ръка“ (Dead Hand). Тази система е разработена през Студената война като гаранция за ответен ядрен удар дори ако висшето ръководство на страната бъде унищожено.
„Периметър“ е автоматизирана система, която може да засече заплаха от ядрено нападение и да активира ядрен ответен удар без човешка намеса или с минимално човешко участие. Ако системата регистрира сигнали за ядрени взривове и загуба на комуникация с командните центрове, тя може автоматично да задейства руския ядрен арсенал.
Съществуването на тази система се смята за един от основните възпиращи фактори срещу изкушението за нанасяне на първи ядрен удар срещу Русия – независимо от обстоятелствата, ответен удар би бил неминуем.
Единственият случай на активиране
В историята е документиран само един случай, когато руското ядрено куфарче е било официално активирано – на 25 януари 1995 г. по време на управлението на президента Борис Елцин.
Причината е била норвежка метеорологична ракета Black Brant XII, която е била изстреляна от остров в Норвежко море за изследване на Северното сияние. Траекторията на ракетата е наподобявала тази на американска балистична ракета Trident, което е задействало руските системи за ранно предупреждение.
Елцин е активирал ядреното си куфарче и е влязъл в комуникация с военното ръководство, подготвяйки се за възможен ответен удар. Напрежението е спаднало едва когато ракетата е променила посоката си и е станало ясно, че не представлява заплаха.
Този инцидент показва колко близо е бил светът до ядрена война, причинена от обикновено недоразумение, и колко важни са надеждните системи за верификация преди активиране на ядрени оръжия.
В мемоарите си Елцин по-късно разкрива, че руската ядрена система е дала на военното ръководство само 20 минути, за да определи дали става въпрос за реално нападение и да вземе решение за ответен удар. „За първи път в живота си активирах моето малко черно куфарче с бутона“, спомня си Елцин. В рамките на тези 20 минути светът е бил най-близо до ядрена война след Кубинската ракетна криза.
Ролята на „ядреното куфарче“ днес
В съвременния контекст на нарастващо геополитическо напрежение ядрените куфарчета продължават да играят важна роля в доктрината за ядрено възпиране на великите сили. Те служат както като практически инструмент за команда и контрол, така и като символ на готовността за отговор при крайни ситуации.
По ирония на съдбата, самото съществуване на тези устройства и потенциалът им да причинят невъобразими разрушения служат като възпиращ фактор за започването на конфликт, който би могъл да ескалира до ядрена война.
Експерти по международна сигурност подчертават, че въпреки внушителния си външен вид и символично значение, ядрените куфарчета са само крайната брънка в сложна верига от командни протоколи, обхващащи множество нива на проверка и потвърждение преди активиране на ядрено оръжие.
Според експерти по ядрена сигурност, въпреки напредъка в технологиите, времето за реакция при потенциална ядрена атака все още е приблизително 20 минути – времеви прозорец, който многократно е бил определян като недостатъчен за вземане на толкова важно решение. Именно този кратък период за реакция е причината всички ядрени държави да поддържат системи за бързо вземане на решения като ядрените куфарчета.
Статията е изготвена с информационна цел и не предполага наличие на напрежение или планирано използване на ядрено оръжие от която и да е държава. Информацията е базирана на публично достъпни данни за системите за командване и контрол на ядрените сили.
