На 84-годишна възраст ни напусна Иван Самоковлиев – един от най-обичаните русенски актьори, съобщиха от Драматичен театър „Сава Огнянов“. Театралната общност в крайдунавския град и многобройните почитатели на таланта му скърбят за загубата на този изключителен творец.
„Той беше не само талантлив артист, но и невероятен човек с голямо сърце и безкрайна отдаденост към театъра и киното. През своята дълга и успешна кариера той остави незабравими следи в сърцата на хиляди зрители със своите изпълнения и роли“, споделят от русенския театър.
Творческият път на Иван Самоковлиев започва след завършването на ВИТИЗ. Между 1970 и 1986 година актьорът „избухва“ на сцената на Плевенския театър, където работи цели 16 сезона. Още тогава неговата игра се отличава от преобладаващите тогава стилове – реалистично-битовата органичност и романтичния патос.
През 1986 година по покана на изтъкнатия режисьор Слави Шкаров, Самоковлиев се присъединява към трупата на Русенския театър. В продължение на над 35 години той се превръща в един от водещите актьори на сцената, където изиграва множество незабравими роли.
Сред емблематичните образи, които Иван Самоковлиев създава в Русе, са Филип Преображенски от „Кучешко сърце“ по Михаил Булгаков, д-р Бок от „Сватба“ на Елиас Канети, Иван Гамаша от „Суматоха“ на Йордан Радичков, Жевакин от „Женитба“ на Гогол, Учителят от „Урокът“ и Дебелият господин от „Картината“ на Йожен Йонеско, Уили от „О, щастливи дни“ на Самюел Бекет, Лазар от „Тайното евангелие“ на Стефан Цанев и „Тимон от Атина“ на Шекспир.
Самоковлиев е бил не само актьор, но и талантлив драматург. Негови пиеси са „Няма да я дам, няма да я дам…“, „Асансьор на първия етаж“, „Три нюанса, или последните дни на Казанова“, както и монодрамите „Страстите ни блудни“ и „Когато луната изгрява…“. Всички те са имали сценична реализация в Русенския театър.
В киното Иван Самоковлиев също оставя своя отпечатък с участия във филмите „Дело 205/1913“, „Уют“, „Корави старчета“ и други. В телевизионния сериал „Недадените“ той впечатляващо се превъплъщава в образа на духовния учител Петър Дънов.
Неразделна част от творческия и житейския път на актьора е била съпругата му Виолета Радкова – художничка и сценограф, която е била негова партньорка и вдъхновител до последно. През последните седмици тя отправи призив за даряване на кръв за лечението на съпруга си.
С кончината на Иван Самоковлиев театралната сцена губи един от своите ярки таланти, чийто принос към българската култура ще остане незабравим.
