Изрични гаранции, че при принудително изпълнение на длъжниците ще остава една минимална работна заплата (към момента 1077 лв.), записа Народното събрание в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). То прие окончателно промените в него и в Закона за медиацията, с които се въвежда т. нар. съдебна медиация, пише „Лекс“.
Гаранциите за длъжниците бяха записани в разпоредбата на чл. 446 ГПК, която регламентира несеквестируемия доход.
Преди 10 дни депутатите изненадващо приеха на първо четене предложение на БСП, с което се прекрояват правилата за несеквестируемия доход. Министърът на правосъдието Георги Георгиев се противопостави на подобен подход (повече за първоначално приетото и позицията на министъра виж тук). Той обаче предложи друга промяна (виж новата ал. 3 с почернения текст), с която да отпаднат всякакви съмнения, че на длъжника ще остава една минимална работна заплата.
Така към общите правила, по които се изчисляват удръжките от заплата при принудително изпълнение, уредени в първите две алинеи на чл. 446 ГПК, беше добавена и нова.
Чл. 446, ал. 1 Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
ал. 2 Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
ал. 3 Дробните части по ал. 1, т. 1 и 2 се изчисляват върху пълния размер на дохода на осъденото лице след приспадане на сумите по ал. 2, като във всички случаи за лицето трябва да остане сума не по-малка от минималната работна заплата.
Както „Лекс“ писа, извън промените, свързани със съдебната медиация, в ГПК се прави и изменение в правилата, свързани със заповедното производство.
Депутатите приеха окончателно, че адвокатите и търговците ще подават заявления по чл. 410 ГПК по електронен път. Новата ал. 5 на разпоредбата гласи: „Търговците, държавата и държавните учреждения, общините, нотариусите и частните съдебни изпълнители, както и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления за издаване на заповед за изпълнение само по електронен път чрез електронния формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие“ (как преди две години адвокатите бяха извадени от списъка на задължените да подават заявления по електронен път виж тук).
Изискването адвокатите да подават електронни заявления за издаване на заповед за изпълнение няма да започне да действа от 1 юли 2025 г., когато влизат в сила електронизацията на заповедното производство, нито с влизането в сила на промените за медиацията, а два месеца след обнародването им в „Държавен вестник“.
