Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева оцени високо плавното присъединяване на България към еврозоната, както и политиката й в отговор на енергийната криза, последвала война в Близкия изток. В интервю за БТА след пролетните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон тя очерта и последиците за Европа, и възможните промени в моделите на световната икономика в резултат от конфликта.
„Нека първо да си кажем честито и браво за влизането в еврозоната! Преди влизането в еврозоната имаше много гласове, които смятаха, че това ще бъде негативен шок за нашата икономика. Това, което аз виждам, е – и за това могат да се гордеят българските граждани, българският бизнес, централната банка и правителството – че много плавно и спокойно, без стресове, България стана част от еврозоната“, каза Георгиева.
Вече се наблюдава положителен ефект от присъединяването на България към валутния съюз, изразяващ се в нарасналата привлекателност на страната ни, и следващата цел трябва да бъде превръщането на тази привлекателност в реални инвестиции, посочи управляващият директор на МВФ. По думите й е налице много добра възможност България да се възползва от влизането си в еврозоната, за да излъчи сигнал за надеждност.
„Виждам също, че се оценява колко е важно средствата от ЕС да постъпват редовно и да се използват за повишаване на стандарта на българските граждани“, каза управляващият директор на МВФ, изразявайки увереност в способността на България да използва европейските средства като реален стимул за развитие и препоръчвайки „да се върви по този път“.
Страната ни предприема и правилните целенасочени мерки в настоящите условия на енергиен шок, подпомагайки гражданите и компаниите, които имат нужда, като се наблюдава и осъзнаване на необходимостта бюджетните приоритети да се пренасочат от краткосрочни към средно- и дългосрочни, каза Георгиева.
„В България има и нещо, което липсва в някои други страни – българинът умее да спестява и е много важно спестяванията ни да работят за нас и икономиката ни“, посочи тя.
Поради това е важно Европейският съюз да постигне целта си за създаване на съюз на спестяванията и инвестициите, но и в самата България да има привлекателен и добре работещ капиталов пазар, препоръча Георгиева. По думите й трябва да се търсят стимули българските спестявания да работят за България, като страната ни същевременно привлича и средства отвън – от Европа и други части на света.
Според оценката на ръководителката на МВФ България в момента се намира в много добра позиция, но може да бъде направено повече, за да постигне напредък, възползвайки се от склонността на българите към предприемачество и иновации, добър пример за което е постигнатото в ИТ сектора.
„Оптимист съм, защото Европа като цяло и България в частност разполагат с изключително висок човешки капацитет, както и с потенциала да превърнат спестяванията в инвестиции, който все още не е използван докрай“, каза тя.
Предизвикателствата пред Европа
За света кризата в Близкия изток доведе до огромен шок – световната икономика загуби около 20 процента от петрола и газа, на които разчиташе, а такъв дисбаланс между предлагане и търсене неизбежно оказва възходящ натиск на цените, посочи Георгиева.
За европейската икономика непосредственото въздействие на кризата се изразява в резкия скок на цените на горивата и препоръката на управляващия директор на МВФ е да бъде направен опит да се ограничи търсенето, за да се намали размерът на дисбаланса.
За това, по думите й, могат да помогнат мерки за спестяване на енергия, които биха могли да допринесат за облекчаване на ситуацията.
Друго, което може да се направи, е да се омекоти ударът върху най-уязвимата част от населението. Това, което трябва да се избягва, са мерки, от които да се възползват всички – и бедни, и богати. „България е добър пример в това отношение, защото въведе мерки, помагащи на хората, които наистина имат нужда от тази помощ“, подчерта Георгиева.
Ако мерките, които се предприемат, увеличават търсенето, когато предлагането е свито, това ще е като да се сипва масло в огъня – той само би станал по-голям, т.е. инфлационният процес ще се засили, предупреди ръководителката на МВФ.
Това е друг въпрос, който Европа трябва да следи внимателно – дали ще възникне инфлационен натиск, който да принуди Европейската централна банка и централните банки на страните извън зоната да се намесят, като повишат лихвите. „Това е нежелателно, тъй като знаем, че когато лихвите са високи, икономическият растеж се забавя“, предупреди Георгиева.
Трети фактор, спрямо който трябва да се проявява бдителност, е появата на риск от финансовата нестабилност. В това отношение Европа е в добра позиция – банковият сектор е много стабилен, политиките в отделните страни са координирани, те са внимателни, сочат оценките на МВФ.
„Същевременно Европа трябва да напомни на всички европейци, че най-надеждният път, когато има кризи някъде другаде по света, когато има шокове, които ние не можем да елиминираме, е да увеличим собствената си конкурентоспособност, да завършим единния пазар“, каза ръководителката на Фонда.
