ЕП определи днес мандата си за преговори по дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2028 – 2034 г. Предложението е за близо 2 трилиона евро, които да гарантират както отбраната и конкурентоспособността на общността, така и разходите за регионална политика и селско стопанство. Йоана Левиева разговаря в Страсбург с българския евродепутат Цветелина Пенкова.
БНТ: Парламентът прие позициите си относно дългосрочния бюджет на ЕС и иска 10% увеличение в сравнение с предложението на Европейската комисия. Кажете какви са мотивите?
Цветелина Пенкова: Да, наистина днес приехме предложението на Европейския парламент, което изисква увеличение на първоначално предложената позиция от страна на Европейската комисия. Това, разбира се, е продиктувано от необходимостта да се реагира адекватно на настоящата ситуация. Виждаме до каква степен геополитическата динамика води до завишаване на цените. Има сериозна несигурност в секторите „Енергетика“ и „Горива“. Искаме да се защитим по начин, който да гарантира повече средства, достъпни за държавите членки. Увеличението в конкретика е в няколко основни сфери. Конкурентоспособност – което означава подкрепа за индустрията и енергетиката, т.е. гарантиране на енергийна стабилност и сигурност за следващия дългосрочен програмен период. Ако ми позволите в енергетика, ще разгърна темата, защото това беше основната причина да настояваме за това увеличение. На първо място се поставя сериозен акцент върху необходимостта от инвестиции в свързаност – изграждане на свързана електропреносна инфраструктура в рамките на Европейския съюз. Считаме, че това е правилният подход и пътят, който ще гарантира трайно понижаване на цените на електроенергията, особено в региони с по-високи цени. Това включва и България, и Югоизточна Европа.
Смея да твърдя, че това увеличение беше и под натиск от страна на енергийната комисия, в която участвам. Като преговарящ по този ключов регламент за изграждане на електропреносната мрежа, всички отчитаме значимостта на адекватното финансиране в тази посока, включително и системи за съхранение, които гарантират стабилността на електропреносната мрежа.
Вторият акцент в сферата на енергетиката, който е изключително важен за България и региона, е ядрената енергетика. За първи път в рамките на европейския бюджет ще се отделят средства не само за научно-развойна дейност, но и за развитие на нови мощности. Това предоставя сериозни възможности за държави като България.
БНТ: Разбира се, зрителите трябва да знаят, че този бюджет тепърва ще бъде обект на дълги преговори между парламента, Европейската комисия и Европейския съвет. Европейските социалисти искаха гаранции да се запазят приоритетите – социалната политика, регионалната политика и селското стопанство. Доволни ли сте?
– Имаше основно притеснение относно окрупняването на тези политики в общи фондове. Това буди сериозно безпокойство у нас, тъй като ние настояваме за ясно разграничаване на средствата за общата селскостопанска политика, кохезионната политика и Европейския социален фонд. Целта е да има ясно определено финансиране, което да отива в тези посоки, без да се застрашава значението на тези политики за социалната стабилност на ЕС.
БНТ: Комисията предложи бюджетен подход, основан на национални планове. Как го оценявате?
– Споделяме опасенията, защото това създава риск от централизация – както на европейско, така и на национално ниво. Тоест решенията се взимат на най-високо ниво и се губи ролята на местните власти, които са ключови за разпределението на средствата. Нас ни притеснява централизацията, защото това създава риск и от политически натиск – определени региони могат да останат без достъп до европейско финансиране. Затова Европейският парламент се противопоставя на този подход, предложен от ЕК.
