Кой има право на държавна охрана и при какви обстоятелства? Темата в „Здравей, България” коментираха експертът по национална и международна сигурност Николай Радулов и криминалистът Иван Савов.
„Охраната, която е от Главна дирекция „Жандармерия“ и СОБТ, е в компетенциите на министъра. Както министърът я назначава, така може и да я отмени. Тя не е предмет на дейност на специалната комисия, която работи по Закона за класифицираната информация, и решава кого да охранява НСО и кого не. Това е друга процедура“, обясни Радулов.
По мое мнение НСО трябва да охранява само няколко ключови фигури в държавата – председателя на Народното събрание, президента и вицепрезидента. „Тоест става дума за около 20 души. Но в никакъв случай народни представители, които не могат да бъдат охранявани по друг начин, освен както се охранява и самият народ“, подчерта той.
Според Савов очевидно не се прави раграничаване ан това какъв вид е заплахата и в качеството на какъв е заплашван човекът. „Очевидно с това се злоупотребява. От личен опит знам как народен представител си изисква охрана – пише си сам анонимно заплашително писмо. Това е абсолютно доказуемо. „Внимавай къде ходиш“, „Много говориш“ – такива неща. След което това писмо се представя където трябва и човекът иска охрана. А тя е автомобил с шофьор, който е и бодигард. Което само по себе си е безумие, защото човек, който управлява автомобила, не може едновременно с това ефективно да охранява лицето в колата. Тоест на практика НСО се използва като слугинаж“, обясни той.
Савов заяви, че структура като НСО съществува само в Русия. „В Европа няма специално създадени организации, които да пазят политици. Например в Австрия и Германия полицията осигурява охраната и то само на лица на ключови позиции“, посочи той.
Според Радулов законът позволява прецизно установяване на заплахите, стига хората, които вземат решенията, да си вършат работата. „Те имат служби, чрез които могат да проверят тези сигнали. Въпросът е дали са политизирани и дали поддържат фалшиви искания. Понякога хората в комисията отлично знаят, че няма никаква реална заплаха, но по политически причини вземат решение за охрана. Това е злоупотреба“, изтъкна той.
А Савов допълни: „Въпрос на политизация на службите и на запазване на традицията, защото НСО е наследник на УБО. А УБО беше слугинаж на предишната власт. Имало структури, които са извършвали ремонти и са разнасяли храна“.
А Радулов припомни: „Аз съм участвал в процедурите, когато УБО беше извадено от МВР. Тогава съкратихме войските им, прехвърлихме ги към „Жандармерията“. Имаше структури, които обслужваха бита не само на депутатите, но и на Министерския съвет и целия тогавашен елит. Направихме големи съкращения. Но странното е, че след 1989 година тази служба постепенно отново обрасна с допълнителни функции. Много е голямо изкушението властимащите да бъдат обслужвани по по-специален начин от останалите“.
