Намираме се в изцяло нова политическа ситуация. Това мнение изказа пред БНР политическият анализатор Георги Харизанов, като добави, че влизането на Румен Радев от „Дондуков 2“ в кабинета на „Дондуков 1“ е променило политическата среда изцяло:
„Вече има съвсем различно парламентарно мнозинство и то е на една политическа сила, получила мандата от гражданите за каквото прецени“.
По думите му има основание сюжетната линия в медийното и обществено говорене за „мистериозното“ преминаване на хора, свързани с ИТН, в „Прогресивна България“ (ПБ), но „не е повод за алармизъм“:
„Да я отричаме изцяло не би било коректно. В такъв много сериозен трансформационен период, в какъвто се намираме в момента, прибързаните изводи и коментари не правят услуга нито на хората, които ги правят, нито на обществото. Тази сюжетна линия има своето основание“.
Мълчанието на ГЕРБ след сформирането на новия парламент и кабинета на Румен Радев е вероятно партийно решение, но не разбирам защо е взето, коментира Харизанов:
„В такъв трансформационен период – на много сериозни промени, партиите трябва да са максимално активни, за да запазят своята физиономия и за да могат оттук нататък да обясняват на хората защо трябва да гласуват за тях, след като всички, с изключение на ПП-ДБ и „Възраждане“, претърпяха сериозен спад в подкрепата“.
Според Георги Харизанов ролята на опозицията в 52-рия парламент е изключително важна, защото „много е важно да се чете дребният шрифт в програмата и законопроектите на ПБ“:
„Затова е много важна ролята на опозицията, за да се чете дребният шрифт, да се противостои всячески, в рамките на парламентарния инструментариум, на недобри решения и да се налагат разумни десни, пропазарни политики – сега, повече от всякога“.
Големите глоби на бизнеса, предвидени в законопроекта на ПБ за овладяване на цените, ще доведат до много сериозен корупционен натиск, подчерта анализаторът:
„Формулировката ляво-дясно в политиката е много важна. Ако ПБ решат да тръгнат по левия път, провалът е сигурен. Дали ще е в рамките на 1, 2, 3 или 4 години, никой не знае, но урокът от историята е, че този провал го плаща не само този, който го е причинил, а цялото общество, всички“.
