Депутатите приеха на първо четене промените в Закона за защита на потребителите със 136 гласа „за“, 38 „против“ и 21 „въздържал се“.
Измененията бяха предложени от „Прогресивна България“. Те на практика прехвърлят част от мерките от закона за въвеждане на еврото и удължават действието им с още една година. Това е вторият проект на закон от пакета, който предложи „Прогресивна България“ за овладяване на галопиращите цени в държавата. Първият – за защита на конкуренцията, бе приет вчера.
Промените забраняват необосновано повишаване на цените на стоки и услуги. Идеята не е държавата да определя цени, а да се проверява дали има реална причина за поскъпването.
Търговецът ще трябва да доказва, че увеличението е резултат от обективни фактори като по-високи доставни цени, повишени разходи за труд, по-високи цени на енергия, горива, суровини, промени в данъци, такси, валутни курсове или други външни обстоятелства, влияещи върху разходите му. Контролът ще се извършва по съразмерност – ще се сравнява с колко са нараснали разходите и с колко е увеличена крайната цена. Ако разликата е прекомерна, търговецът ще трябва да я обоснове.
Предвижда се и двойно увеличение на глобите при необосновано вдигане на цени — от 1000 до 10 000 евро за физически лица и от 5000 до 100 000 евро за фирми.
Една от видимите промени е създаването на публичен интернет портал. Там големите търговци ще трябва всяка седмица да публикуват информация за цените на основни стоки, техния произход и доставените количества. Ако една и съща стока се продава на различни цени в различни магазини, данните ще се подават отделно за всеки обект. На портала Комисията за защита на потребителите ще публикува продажните цени и тези на едро и т.нар. справедлива цена за всяка стока. Тя няма да бъде задължителна, а ще служи като ориентир за потребителите и контролните органи. Механизмът за определянето ѝ ще бъде изготвен от Министерството на икономиката и индустрията съвместно с други институции. Правителството трябва да приеме и методика за контрол и определяне на сравним предходен период до 3 месеца след влизането на закона в сила. В проекта е записано, че този период не може да бъде по-кратък от един месец при сходни икономически условия.
Мерките трябва да влязат в сила от 9 август 2026 г. и да важат до 9 август 2027 г.
След приемането на законопроекта, председателят на парламента Михаела Доцова обяви 30-минутна почивка. След нея депутатите ще и три законопроекта за промени в Закона за съдебната власт, внесени от „Прогресивна България“, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Те предвиждат нови критерии за избор на членове на съдебните органи и ограничаване на правомощията на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да прави кадрови назначения. Управляващите предлагат и ограничения за бивши ръководители в системата да не могат веднага да стават членове на ВСС.
