След напрежението в Тристранката и острия сблъсък около бюджета, доходите и растящите цени бизнесът вече говори открито за „формален диалог“, с предупреждението, че държавата взима решения предварително и чак след това кани останалите на разговор.
„Днес беше първото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество в този си формат. Не са лесни разговорите по текстовете за измененията в двата закона – за защита на потребителите и за защита на конкуренцията. Струва си да се отбележи, че този път имаме разглеждане в НСТС на текстове, по които могат да се правят изменения, да се слагат предложения между двете четения в Народното събрание, което е напредък“, заяви председателят на АИКБ Румен Радев в студиото на „Денят ON AIR“.
Той посочи, че на срещата са били казани „добри неща“.
„Обърнах специално внимание на факта, че преди година работодателските организации щяха да са доста категорични в несъгласието си в така коментираните текстове. Тук имаме относително смислена цел и задача – тази задача не е да се смачкат и да се променят цените, а преди всичко да се изсветли процесът по образуване. И да стане по-смислено пропорционално разпределение на веригата на ценообразуване – от производител през преработвател до крайна реализация“, допълни Радев в ефира на Bulgaria ON AIR.
По думите му има още много работа за вършене.
„Въпросът не е еднолинеен – само да се промени нещо и да има нови правомощия. Дават се правомощия на КЗК, има претенции за налагане на санкции на недобросъвестни търговци, които не оповестяват в съответния регистър как при тях става ценообразуването. Това няма как да бъде изменено. Тя е регулаторен орган. Важно е, когато тръгнеш да санкционираш някого, той в хода на производството да има право на своята защита. Ако отправи запитване към Европейския съд и оттам се окаже, че има недобри практики, само ще си навлечем неприятности. Трябва по-просто да се поставят нещата с ясни формулировки“, подчерта гостът.
„Едно от нашите притеснения е, че бързаме ударно да направим нещо, а същевременно залагаме методология, която впоследствие някой ще трябва да определя като икономическа категория чрез подзаконов нормативен акт. Разбираме, че проблемите се адресират върху големите търговски вериги, но има и други решения, с който да се преодолее този дефицит. Започнаха да разбират, че онзи праг от 10 млн. евро не е адекватен. На големи предприятия спрямо средни предприятия прагът е 50 млн. евро, и нека този, който е с оборот над 50 млн. евро да бъде обект на регулация“, коментира председателят на АИКБ.
Попитан защо се допуска да има надценка от над 100%, Радев отговори: „Става въпрос за набор от много неща – реклама, алокация в самия обект, в щайгите кое как е подредено, при промоциите не е коректно доминиращата им част да бъде прехвърляна отново като натиск към производителя и към този, който е доставил тази продукция. Има доста неща, които могат да се променят“.
„Би било коректно да има разпределение на ценовите надценки по цялата верига – производител, преработвател, доставчик“, категоричен бе той.
