Европа има нужда от икономическа стабилизация и да говори на един глас. Това заяви в студиото на „Денят започва“ по БНТ секретарят на президента по външната политика Меглена Плугчиева.
Тя подчерта, че при изготвянето на многогодишната финансова рамка на ЕС трябва много силно да се отстоява българския национален интерес.
„Това е основният финансов документ на Европейския съюз, който в момента се дискутира за периода 2028–2034 година. Първо трябва да е ясно, че финансовата рамка е един инструмент за развитието на Европейския съюз. Трябва да знаем какви цели си поставя Европейският съюз, които иска да постигне след 7 години с този финансов инструмент и начина, по който ще ги постигне. Имаме нужда от икономическа стабилност, от възстановяване на конкурентоспособността на Европейския съюз. Имаме нужда от реиндустриализация на икономиката в Европейския съюз, имаме нужда от високи технологии, от икономика, която осигурява и силна отбрана и сигурност на съюза. България къде стои в тази ситуация? В момента проектът, който се предлага от Брюксел, на многогодишната финансова рамка, за съжаление променя тотално методологията, по която ще се формира бюджетът, и има много неизгодни страни за България. Сложени са тавани, ограничения, които ограничават максимума на средства, които можем да получим. Освен това – периодът, в който могат да се ползват средствата. Трето – реформи срещу осигуряване на финансирането. Най-важното за нас е, че се засяга кохезионната политика – това е политиката на приближаване, на уеднаквяване на стандарта в регионите на Европейския съюз. Така че и се засяга и общата селскостопанска политика – две ключови политики, които за нас са от решаващо значение. И затова сега новото правителство виждате преди това на парче или за кратко някой плахо се е опитал нещо да подобри, то в момента новото правителство трябва много ускорено да се включи, много активно да търси съюзници, защото и други страни са засегнати, тъй като сроковете, които от Брюксел са поставени, са до края на тази календарна година да се приключат дебатите. Но не мога да не си спестя и критиката към Брюксел за това, че се проявява много по-голям централизъм и по-голям субективизъм.“
Плугчиева обясни, че е налице противопоставяне между страните от блока.
„В момента има едно задълбочаващо се противопоставяне именно по темата, като така наречената група „богати“ страни – които обаче трябва да ги сложим в кавички, защото те задлъжняват толкова много и вече са задлъжнели, че поради тази причина държави като Германия, Франция, Италия не желаят съответно да се увеличават националните вноски в бюджета за следващия период. А в същото време трябват допълнителни приходи, които Комисията е предвидила – един дълъг списък: тютюн, въглеродни отпечатъци, пластмасови отпадъци. Така че в момента има тежки дисбаланси и се налага много активно и много отговорно да се отстоява българският национален икономически интерес.“
Когато силните и големите икономики в Европа диктуват политиката на съйза, това не води до единение – категорична е Плугчиева.
„Това са опити, които прозвучаха от страна на Германия още от зимата на тази година. И се прави отново – силните, големите да диктуват и да определят политиката в Европейския съюз, което не води до единение и до по-силна Европа. А Европа има нужда точно от икономическа стабилизация и да говори на един глас. Жак Делор казваше навремето: политиците не са толкова силни, колкото им е силна икономиката. Така че носталгията, която от Брюксел понякога прозвучава, не трябва да се търси – носталгията не е стратегия за развитие на Европейския съюз. Трябва бърза, гъвкава, адаптивна политика от страна на ЕС, а нашият глас и принос в този процес може да бъде и трябва да бъде много по-силен.“
По думите й България трябва да има мъдра външна политика с тежест.
„Разбира се, не само че е възможно, а е задължително за България да има външна политика с тежест. Да има мъдра външна политика. Мъдрата външна политика е базирана на прагматичност и на интереси. Особено в днешно време. Интересът на България и интересът на Европа, на Европейския съюз, е да има мир. Съответно това са базисните положения, от които трябва да изхождаме. Разбира се, това означава от българска страна политици, държавници да проявяват не само компетентност, но и да отстояват националния интерес, който много добре се вписва и може да се впише в съюзите, в които участваме – Европейския съюз и НАТО. Така че не само да казваме „да“ и да бъдем на масата като присъствие, а съответно със силен глас и с отстояване на това, което за България е важно за нашето развитие. Това е и по отношение на икономика, това е и по отношение на отбрана, това е и по отношение на нашия принос в тези съюзи.“
Плугчиева коментира проблемите по ПВУ.
„Сега виждате грешки от предишни управления, последните особено 5–6 години, как дават негативния резултат днес. Имам предвид Плана за възстановяване и устойчивост – бяха корекции, бяха кърпения, бяха промени и в крайна сметка остават няколко месеца и тези проекти трябва обаче да бъдат форсирани и успешно завършени. Това показва, че много от тези, които са били в управление, не са си свършили работата и сега трябва това да се догонва, но не може да се постигне максимумът.“
