Подписвате трудов договор за 1500 евро, а в сметката ви влизат около 1160–1170 евро. Къде изчезна разликата? И още по-интересно — знаете ли, че работодателят ви плаща доста повече от тези 1500, без вие изобщо да го усещате?
Това не е магия и не е измама. Това е осигурителната система — и щом разберете как работи, спирате да гледате удръжките като отнети пари и започвате да ги виждате като това, което са: вноски, които се връщат при болничен, майчинство, безработица и пенсия.
Цената на труда ви се състои от две части, които пътуват в различни посоки.
Едната излиза от вашата брутна заплата — това са вашите лични осигуровки и данъкът. Виждате ги във фиша, защото намаляват сумата, която получавате. Другата се плаща отгоре, от джоба на работодателя — това са неговите осигурителни вноски за вас. Те не се вадят от договорената заплата; те са допълнителен разход за фирмата.
Затова, когато работодател казва „този служител ми струва над 1800 евро“, а в договора пише 1500, той не лъже. Просто гледа и втората колона — тази, която вие не виждате.
Осигуровките се делят между двете страни в горе-долу съотношение 40% за работника, 60% за работодателя. Ето как приблизително се разпределят по фондове при стандартен трудов договор, трета категория труд, за лице, родено след 1959 г. — тоест с вноска и към универсален пенсионен фонд:
| Вид вноска | Работник | Работодател |
|---|---|---|
| Фонд „Пенсии“ (ДОО) | 6,58% | 8,22% |
| Здравно осигуряване | 3,2% | 4,8% |
| ДЗПО (универсален пенсионен фонд) | 2,2% | 2,8% |
| Фонд „Общо заболяване и майчинство“ | 1,4% | 2,1% |
| Фонд „Безработица“ | 0,4% | 0,6% |
| Трудова злополука и проф. болест | – | според икономическата дейност |
Здравната вноска е добра илюстрация на принципа. Тя е общо 8%, но вие плащате само 3,2% от тях — останалите 4,8% ги внася работодателят, без да докосва заплатата ви. Същата логика важи и за пенсията, и за майчинството.
Сборът на личните ви вноски при стандартен трудов договор обикновено е около 14% за родените след 1959 г., но точният процент зависи от това дали лицето има универсален пенсионен фонд, от категорията труд и от конкретния осигурителен режим. Работодателят добавя още приблизително около една пета върху брутната заплата. Вноската за трудова злополука и професионална болест е плаваща и зависи от риска в бранша — в строителството и минната индустрия е по-висока, отколкото в офис работа.
Един нюанс, който мнозина пропускат: вноската за трудова злополука и професионална болест се плаща изцяло от работодателя. Тя покрива обезщетенията, ако пострадате при изпълнение на служебните задължения — и нито един процент от нея не излиза от вашия джоб.
Тук е най-честата грешка в сметките на хората. Данъкът не се начислява върху цялата брутна заплата. Последователността е строга:
- Тръгваме от брутната заплата по договора.
- Вадим само вашите лични осигуровки.
- Остатъкът е данъчната основа.
- Едва върху нея се начислява 10% данък върху доходите.
- Това, което остава, е нетото — сумата за получаване.
Тоест данъкът се изчислява върху по-малка сума, отколкото повечето хора предполагат. И това още не е краят — нетото може допълнително да се увеличи, ако ползвате данъчни облекчения за деца или за намалена работоспособност.
Пример с числа за нагледност
Числата по-долу са илюстративни и закръглени — целта им е да покажат механиката, не да дадат точна сметка до цент (точните проценти и прагове проверявайте в НАП и НОИ). Да вземем брутна заплата от 1500 евро:
| Описание | Сума |
|---|---|
| Брутна заплата по договор | 1500,00 € |
| – Лични осигуровки на работника (~14%) | ~210,00 € |
| = Данъчна основа | ~1290,00 € |
| – Данък върху доходите (10%) | ~129,00 € |
| = Нето за получаване | ~1161,00 € |
А ето и колоната, която не виждате — какво плаща работодателят над тези 1500:
| Описание | Сума |
|---|---|
| Брутна заплата по договор | 1500,00 € |
| + Осигуровки за сметка на работодателя (~20%) | ~300,00 € |
| = Реална цена на труда за фирмата | ~1800,00 € |
С други думи: вие получавате около 1160 евро, държавата получава осигуровки и данък, а реалната ви цена за работодателя е около 1800. Разликата между най-горната и най-долната цифра — близо 640 евро — е цялата осигурителна и данъчна тежест върху едно работно място.
Процентите на вноските се менят рядко и са записани в закона. Но сумите, върху които се изчисляват, се определят всяка година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, който приема Народното събрание. Има долен праг (минимален осигурителен доход) и горен праг (максимален осигурителен доход) — под и над които сметката се променя.
В момента системата е в преходен режим: до приемането на редовния бюджет се прилагат заварени размери, а параметрите за годината могат да бъдат променени с бюджета или с последващи изменения. Затова не си струва да помните конкретно число — то се движи. Помнете механизма: вноските се изчисляват върху осигурителния доход, но само в рамките между долния и горния праг.
Разбирането на този път от бруто до нето не е счетоводна екзотика. То е разликата между това да гледате фиша си с недоумение и това да знаете точно за какво плащате — и какво ще получите обратно, когато ви потрябва.
