Самохвално рекламираните бюджети с дефицит от 3% през последните пет години са резултат от отложени и прехвърлени към следващата година плащания за милиони и милиарди левове. Финансовата реалност към настоящия момент е дефицит от 7,4% при запазване на действащите политики и без предприемане на мерки за консолидиране на държавните разходи – над 1,5 млрд. евро. Това каза финансовият министър Гълъб Донев на брифинг след редовното заседание на Министерския съвет.
По думите му към тях се добавят още 2,2 млрд. лева неразплатени разходи – средства по вече фактурирани, но неплатени дейности. Той ги определи като „разходи, скрити по чекмеджетата“ и които едва сега излизат наяве.
„Много внимателно следя дискусията, която се разгоря през последните дни по повод очакваната процедура, която Европейската комисия ще обяви с доклада за Европейския семестър – процедура при свръхдефицит. За мен и за „Прогресивна България“ това е предизвестен сценарий. Прави ми впечатление, че той предизвиква силна изненада преди всичко у отговорните за настоящата финансова ситуация. И колкото по-агресивна е политическата интонация, с която се предлагат магически решения, толкова по-съпричастни към проблемите изглеждат анализаторите и коментаторите на решенията, довели до тази ситуация“, заяви още Донев.
По думите му именно плащания, отлагани през 2024, 2025 и 2026 г., са били извадени на показ след встъпването в длъжност на редовното правителство на 8 май 2026 г.
Министърът уточни, че в споменатите 2,2 млрд. лева влизат фактурирани, но неразплатени проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“, както и проекти на общините, включени в Закона за държавния бюджет на България.
До 30 април тази година служебното правителство е трябвало да представи на Европейската комисия годишен доклад за изпълнението на Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025 – 2028 година, но не го е направило. Така че всичко ново, с което Европейската комисия ще излезе днес в своя доклад, е на базата на данни за 2025 година.
„В тях не са включени онези непредвидени разходи, както и разходите, които вече са направени и се очаква да бъдат фактурирани и предявени за плащане през 2026 година. Служебното правителство или не искаше, или не успя да извърши консолидация на държавните разходи и съответно прехвърли горещия картоф на редовното правителство. Комисията разполага единствено с данните и отчетените разходи за 2025 година, на базата на които ще обяви очакваните нива на дефицита за 2026 и 2027 година“, обяви финансовият министър.
Министърът заяви, че години наред бюджетът е бил поставян под натиск заради безконтролно увеличаване на разходите за заплати в публичния сектор, социални плащания и компенсации за бизнеса и домакинствата. Причината, за него е, че управляващите мнозинства са преследвали одобрението на определени обществени групи, но сметката сметката ще бъде платена от всички.
„Увеличаването на разходите за заплати, социални плащания и компенсации не е било обвързано с осигурени източници за тяхното дългосрочно финансиране. Не са били предприети и необходимите реформи, които да съпътстват ръста на тези разходи. Приходната част на бюджета не е нараствала със същите темпове, с които е нараствала разходната част. Структурни проблеми като сивата икономика, данъчните и осигурителните измами, укриването и невнасянето на данъци и осигуровки, както и недостатъчната ефективна събираемост на публичните вземания продължават да оказват натиск върху фискалната стабилност“, отбеляза Гълъб Донев.
Министърът отчете, инвестиционната политика на страната също е била непоследователна и без ясна визия за стратегическо развитие. Вместо реализиране на европейски проекти и усвояване на европейски средства, които да осигурят икономически растеж и заетост, фокусът е бил насочен основно към национални капиталови инвестиции, без да е осигурен необходимият финансов ресурс за тяхното изпълнение, включително по приложенията към Закона за държавния бюджет.
А неефективното управление на публичните средства, корупционните практики, непрозрачните обществени поръчки и липсата на контрол върху разходите допълнително са увеличили натиска върху бюджета. Политическата нестабилност, честите смени на редовни и служебни правителства и липсата на приемственост в приоритетите за развитие и управление на страната също са допринесли за задълбочаването на проблемите и бюджетната несигурност.
„В момента се намираме в деня след края на празненството. Три дни яли, пили и се веселили. Сега предстоят трудните и отговорните решения – тези, от които редовното правителство не бяга. Предстоят ми срещи с представители на национално представителните работодателски и синдикални, както и с браншовите организации, за да обсъдим и предприемем конкретни мерки за консолидация на държавните разходи, така че този прекомерен дефицит да бъде ограничен до приемливи финансови параметри“, съобщи Донев.
Той предположи, че утре Европейската комисия ще обяви решението си за откриване на процедура при свръхдефицит, с което България ще бъде поставена под наблюдение.
„Задачата е трудна и неприятна. Ако беше лесна, онези „майстори“ на балансираните бюджети с дефицит от 3%, както сами се определяха, щяха да я решат. Нямаше да крият разходи по чекмеджетата и да ги прехвърлят през следващите години. Нямаше и през 2025 година да бъде иззет междинният дивидент от търговските дружества с държавно участие. Само по тази линия допълнително са били прибрани авансово около 560 млн. лева. Реално през 2025 година е било изтеглено напред всичко възможно като предвидими приходи за 2026 година. В момента бюджетът не може да си позволи лукса да разчита на дивидент от държавните дружества“, подчерта Гълъб Донев.
