Решението, което предлага работната група към КЕВР за ценови баланс между интересите на производители, потребители и мрежови браншови дружества е разумно, добре балансирано и има своята логика. То е неизбежно. Инфлацията поражда необходимостта от повишаване на цените, не обратното, защото производството на електрическа енергия е свързано с влагане на продукти, а те вече са поели част от инфлацията. Да не забравяме, че предложеното повишение е по-ниско от средната инфлация. Затова твърдя, че има един разумен баланс. Това заяви Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум в предаването „Лице в лице” по bTV.
Дружествата отварят своите баланси и дават своята картина, а КЕВР признава някои разходи или ги насочва някои разходи да не ги правят. Но това е въпрос на балансиране, уточни той.
Във всички топлофикации у нас са зле финансово. Над половината завършват с финансови загуби, софийската е много. Това ясно е изразено с числа в доклада на работната група. Може да се търси решение, но то минава през много тежки промени в начина на работата. Предложението на Българският енергиен и минен форум е да се мине на концесия, по примера с Летище „Васил Левски”, поясни Иванов.
Внасяме ток не заради мембраната, а заради това, че пазарът на електрическа енергия в региона, първо стана много обвързан, второ стана много конкурентен и трето – навлязоха много производители, които са силно подкрепени финансово и те могат да си позволят едни по-ниски цени, за да останат на пазара. Ние виждаме един много силно променен пазар за разлика от предишни години. От износител ние постепенно се превръщаме в балансьор на регионалния пазар. Производството на нашите конвенционални централи много трудно намира пазарна ниша. Добре, че успешно се пласира тяхната енергия, за да се осигури за ТЕЦ „Марица изток” 2 един минимален състав, защото иначе съвсем щяхме да сме зле. Но това е година за година, това не е устойчиво, обясни експертът.
За съжаление ние отдавна нямаме енергийна стратегия, която да казва какви са ни националните цели. Ние поддържане държавните дружества, но какво решаваме за 10-20 години напред? Дългосрочните решения, според мен, са търсенето на едни нови мощности, които да заменят отиващите си централи на въглища, каза още Антон Иванов.
