Евродепутатът Христо Петров, по-известен като Ицо Хазарта, е поискал с официално писмо информация за българската монета от 2 евро. Писмото е адресирано до Генералният секретариат на Съвета на Европейския съюз и самият Петров го сподели във фейсбук профила си.
„Когато става дума за символи, свързани с българската история, култура и идентичност, обществото има право на яснота.
Поисках пълната информация за внесения от България проект, възражението срещу него, както и коя е държавата членка, подала това възражение.
Ще ви държа в течение“, пише евродепутатът.
В сряда стана ясно, че държава от еврозоната, чието име засега е неизвестно, е повдигнала възражение срещу проект за специална монета от 2 евро, която е посветена на българската азбука.
Монетата е предвидена в календара на БНБ за второто полугодие на тази година. И според разпространени в социалните мрежи изображения на националната страна, където обикновено стои образа на Св. Иван Рилски, трябва да бъде надписът „Българската азбука“ със стилизиран кирилски шрифт.
За спора първоначално бе съобщено от нидерландеца Райниър Яарсма в профила му в социалната мреха „Екс“. Според собственото му представяне Яарсма е специалист по балкански, евразийски и трансатлантически въпроси, има стаж в Европейския парламент и сам се представя като консултант по присъединяването на Северна Македония. Той разпространи и отговор на негово запитване за възражението, който му е бил даден от генерална дирекция „Комуникации и информация“ към генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.
„Съветът също така отказва да оповести съдържанието на писмото, „за да не се подкопае изключително деликатният процес на вземане на решения“, гласи още публикацията на Яарсма.
Възражението е повдигнато пред Еврогрупата от страна, чието име е заличено в отговора. В него се посочва, че генералният секретариат на Съвета е стигнал до заключението, че „трябва да откаже достъп до писмото и информацията за засегнатата държава-членка на този етап, тъй като такова разкриване би подкопало сериозно изключително деликатната процесът на вземане на решения, който по този начин продължава, без да има доказателства за преобладаващ обществен интерес от разкриването на информацията, а също и защото това би накърнило защитата на обществения интерес по отношение на паричната политика“.
