България е сигнализирала, че не подкрепя някои от предложенията в подготвяния 21-и пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия. Това съобщават европейски дипломати за „Политико” на фона на продължаващите обсъждания между държавите членки за новите ограничителни мерки.
Наскоро председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че Брюксел подготвя поредния пакет санкции срещу Москва като част от усилията на ЕС да засили икономическия натиск заради продължаващата руска агресия срещу Украйна.
Сред основните акценти в предложения пакет са мерки, насочени към руския енергиен сектор и т.нар. „сенчест флот“, използван за заобикаляне на санкциите върху износа на петрол. Европейската комисия предлага в санкционния списък да бъдат включени още 30 кораба, с което броят на санкционираните плавателни съдове ще надхвърли 600. За първи път под ограничения могат да попаднат и кораби, които подпомагат дейността на сенчестия флот чрез зареждане с гориво и логистична подкрепа.
Предвиждат се и мерки срещу пристанища, летища и рафинерии, които участват в обработката и транспортирането на руски петрол.
В същото време Европейската комисия предлага временно да замрази механизма за актуализиране на тавана върху цената на руския петрол до януари 2027 г., като мотивът е необходимостта от стабилност на енергийните пазари на фона на напрежението в Близкия изток и ситуацията около Ормузкия проток. Допълнително се предвиждат ограничения върху продажбата на танкери за втечнен природен газ на Русия.
Новите санкции предвиждат разширяване на финансовите ограничения чрез забрана за транзакции с още 31 руски банки.
Под ударите на Брюксел могат да попаднат и 20 компании и финансови институции от трети държави, включително банки, криптоплатформи и търговци на петрол, за които има съмнения, че подпомагат заобикалянето на европейските санкции.
За първи път се обсъжда и възможността за пълна забрана на определени криптоуслуги от държави извън ЕС, ако те се използват за прикриване на финансови операции, свързани с Русия.
В сферата на търговията Европейската комисия предлага допълнителни ограничения върху износа на технологии и суровини, които могат да бъдат използвани от руската отбранителна индустрия. Сред тях са специализирани метали и сплави за авиационния и военния сектор, както и оборудване, свързано с производството и използването на безпилотни летателни апарати.
Планират се и нови забрани за внос на стоки от Русия на стойност около 60 милиона евро, включително определени метали, метални руди и автомобилни компоненти.
За първи път в санкционната политика на ЕС се предвиждат ограничения и за руския риболовен сектор. Част от рибните продукти ще бъдат обект на сериозни ограничения, а за други, включително треската, се предлага пълна забрана за внос.
Паралелно с това Брюксел планира да синхронизира част от ограниченията срещу Беларус с тези, наложени на Русия, за да предотврати използването на беларуската територия като канал за заобикаляне на санкциите.
Пакетът все още не е окончателно одобрен и предстои да бъде обсъждан от държавите членки. Информацията, че България има резерви по част от предложенията, подсказва, че преговорите няма да бъдат лесни.
Новите мерки обаче ясно показват намерението на Европейския съюз да затегне контрола върху заобикалянето на санкциите, особено в сферите на енергетиката, финансовите услуги, криптовалутите и морския транспорт.
