За мнозина Европейският съд по правата на човека е последната надежда за справедливост. Ако си жертва на домашно насилие, на полицейско насилие, на незаконно подслушване, на дискриминация или на несправедливо съдебно дело – ако държавата не ти е помогнала или направо ти пречи – можеш да потърсиш правата си тук.
Европейският съд по правата на човека може да осъди страната ти, да я принуди да ти плати обезщетение и да отсъди как да не допуска такива нарушения в бъдеще. Марин Николов разговаря с българския съдия в Европейския съд по правата на човека Диана Ковачева.
„В голямата заседателна зала заседава най-разширеният състав на съда. В тази зала идват съдиите, когато има заседание на Голямата камара. Това са 17 съдии. Те влизат през онази врата, облечени с тоги, много официално. Сядат в кръг, а в залата се явяват представителите на правителството, а от другата страна, отляво, се позиционират жалбоподателите с техните адвокати“, разказва съдия Ковачева.
Средно на година в Страсбург влизат около 550 нови дела срещу България, казва Ковачева. За последните десет години страната ни е платила общо близо 6 милиона и 800 хил. евро обезщетения по осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека. Само през 2023-та сумата надхвърля 2,2 милиона евро, докато през 2025-та спада до малко над 200 хиляди евро, сочат данните на европейския съд.
На въпрос дали България плаща обезщетенията навреме, Ковачева отговаря: „Да, България си плаща. Проблемът на България е по-скоро висящият голям брой неизпълнени дела в продължение на много дълги години, но това не е въпрос, който се преценява от съда.“
България често се бави с препоръките на Страсбург да отстрани причините за нарушенията, за които е осъдена, уточнява Ковачева. Питаме я за какво най-често са жалбите срещу България.
„Защита на свободата на изразяване, речта на омразата в интернет. Оплакват се от липса на достъп до информация, защита на личните данни. Делата, които са свързани с нарушаване на презумпцията за невиновност. Става въпрос за случаи, в които органите на съдебното производство в контекста на пресконференции или прессъобщения, които публикуват, всъщност правят внушения за това, че определено лице е виновно, преди то да бъде осъдено с влязла в сила присъда. Имаше такива две дела миналата година. Едното беше делото за Ценко Чоков срещу България, Янчева срещу България, при което се установи нарушение от страна на прокуратурата на презумпцията за невиновност“, обяснява Ковачева.
Арестуваният за побоища и отвличане бивш кмет на село Галиче Ценко Чоков се жалваше в Страсбург срещу прокуратурата и МВР за това, че го обявили за виновен още преди присъдата му. Европейският съд не доказа сигнала му и той изгуби делото. Политикът Елена Йончева обаче доказа, че е обявена за виновна по недоказано висящо разследване за пране на пари. Страсбург осъди България да ѝ плати 10 000 евро обезщетение и разноски. Български дела тук виждаме и за неефективни разследвания.
„Имаше едно наистина драстично дело – „Кофи срещу България“ – за един британски гражданин с тъмен цвят на кожата, който беше пребит пред МВР буквално пред погледа на всички от футболна агитка. За съжаление, въпреки че се случи точно пред вратите на МВР, като се е случило това деяние, с много камери и полиция, никой нищо не е видял и разследването не беше ефективно“, казва Ковачева.
България е осъдена да плати на пребития Кофи 12 000 евро за неимуществени вреди и 2500 евро съдебни разноски и разходи. Всъщност делата за неефективно правосъдие в Страсбург са различни от тези срещу прокуратурата, които се водят в България. Българско беше съдебното решение, с което Явор Златанов осъди прокуратурата за 100 000 евро заради арестите, обиските и обвиненията срещу него и откраднатите му с фалшиви документи злато и пари. Българско бе и делото на бившия секретар на президента Пламен Узунов с присъдени 200 000 лв. обезщетение за незаконно обвинение. Такъв бе случаят с обезщетения бивш министър Емилия Масларова и много други у нас. Обикновено, за разлика от тях, Европейският съд изплаща по-ниски обезщетения – от хиляди до десетки хиляди евро на процес.
„Като цяло в България са по-високи обезщетенията в последните години. Но всъщност може би трябва да си дадем сметка и какъв е смисълът на подаването на жалба пред съда в Страсбург. Разбира се, обезщетението е едната страна на въпроса, но всъщност другото, което е също не по-малко важно, е самата препоръка за това при системни нарушения как да бъде отстранено нарушението“, заявява Ковачева.
На въпрос взима ли си поука българската държава според съдия Ковачева от решения, които са срещу нея, или продължава с определени практики, тя отговаря:
„Зависи от случая. Сега, в момента, мога да кажа, че почти няма дела за бавно правосъдие пред съда в Страсбург. Защото преди десетина години много дела в България идваха в този съд. Много хора се оплакваха от бавно правосъдие и много големи обезщетения се плащаха по този въпрос. Преди две-три години имаше много тежки случаи на домашно насилие. Към днешна дата нямаме такива висящи производства в съда, което, разбира се, нищо не означава. Ние винаги трябва да сме нащрек срещу подобни деяния. Но ето, има други случаи, както за неефективни разследвания например, или по нарушаване на свободата на изразяване, в които все още има нарушения. Вече няколко пъти България е била осъждана заради липса на ефективен контрол и незаконно подслушване.“
Липса на контрол върху подслушванията и тайното наблюдение на службите у нас са сред проблемите, които страната ни сякаш така и не поправя. Още през 2007 г. тук адвокатът Михаил Екимджиев осъжда България заради липса на ясни правила в използването на специални разузнавателни средства. Тъкмо след това България създава специалното Национално бюро за контрол на СРС. Въпреки това, през 2022-ра юристът отново осъжда България в Страсбург заради неефективен контрол над подслушванията и възможността за злоупотреби на властта с тях. Две години по-късно има ново дело срещу България за това, че у нас агенти под прикритие могат да наблюдават, подслушват и следят хора без достатъчно ясни правила и без независим външен контрол. България за пореден път не успява да убеди съда, че е решила проблема с подслушванията, и е осъдена да плати 7500 евро разноски по делото.
Според Ковачева „правосъдието тук е бавно, защото има много жалби и действително тези, които вече са разглеждани по същество, са разглеждани много внимателно и задълбочено и това отнема време. Заради бавно правосъдие в България в рамките на 6 месеца можеш да получиш обезщетение, а тук можеш да чакаш няколко години – 3, 4, 5. И това е наистина и така лошата страна на правосъдието, че то не е достатъчно бързо.“
Още от 2020 г. например чака жалбата на ромския журналист Огнян Исаев срещу отказа на държавата да санкционира изказвания на Валери Симеонов срещу малцинствата. След като е внесена, тя е приета за разглеждане през 2022-ра, четем в данните от сайта на Европейския съд по правата на човека. Сред висящите дела виждаме и случай по жалба от 2018 г. на Иван Стоянов, наследник на реституирани горски имоти, заради дълго нерешени спорове за собственост в България. Нерешено от Европейския съд е все още и делото на съдия Владислава Цариградска от 2024-та срещу държавата за липса на сериозно разследване на смъртните заплахи срещу нея. Те дойдоха след разкрития на съдийката около уличения в търговия с влияние Мартин Божанов – Нотариуса. В Европейския съд е и делото на Цариградска срещу България за подслушване на политици, протестиращи и съдии. Проверките срещу стотици родни магистрати без доказана вина са гореща тема у нас и в момента.
Да видим и делата срещу другите държави. На въпрос има ли категория жалби в Европейския съд, които са станали по-масови, дори модерни, на фона на последните години, Ковачева отговаря:
„Има по-модерни въпроси, например, свързани със защита на личните данни, достъп до информация, защита на еднополови двойки, интересни нови неща. Например, преди около година и половина за първи път този съд постанови едно емблематично дело за климатичните промени. Група възрастни хора, възрастни жени, сезираха съда срещу Швейцария, като казаха, че тя не е взела достатъчно мерки, за да ги защити срещу климатичните промени и това се отразило много зле на тяхното здраве. Едно съвсем ново дело по тема, която дори не е регламентирана в Конвенцията. Но ето че има такова решение.“
Съдът е приел, че Швейцария не е работила за намаляване на емисиите и климатичния риск и е осъдил държавата да плати 80 000 евро разноски на жалбоподателите. Особено популярни напоследък тук са и делата срещу ограничаване правото на изразяване – такова е делото на съдията Дани Лег срещу Румъния.
„Там ставаше въпрос за един съдия с много последователи, над 50 хиляди, във Фейсбук, който на своята Фейсбук страница поства своето мнение по отношение на натиск срещу съдии и включително лошо управление. Срещу него започва дисциплинарно производство и нашият съд постанови, че има нарушение на неговите права, защото съдиите също имат право да изразяват своята гражданска позиция“, обяснява Ковачева.
За да се жалваш в Страсбург, трябва да спазиш две изисквания – първо, да си минал през всички съдебни инстанции в собствената си държава, и второ, да подадеш жалбата си до четири месеца след последното решение по случая ти, казва Ковачева.
В двора на Европейския съд по правата на човека има четири бетонни панела от някогашната Берлинска стена. След разрушаването й те са поставени като символ на това, срещу което този съд се бори – произвола на властта, разделението, ограничаването на свободата на придвижване. Така нашарена изглеждала стената откъм Западен Берлин. Към източната част имало гол бетон, кули и въоръжени патрули.
