Подготвяните промени в Закона за съдебната власт са насочени основно към обновяване на състава на Висшия съдебен съвет и Инспектората към ВСС, но сами по себе си не представляват същинска съдебна реформа. Това заяви в студиото на „Твоят ден“ бившият председател на Народното събрание, депутат от „БСП – Обединена левица“ и конституционалист доц. Наталия Киселова.
По думите й процесът има два аспекта – политически и юридически. В политически план Киселова е очаквала управляващите от „Прогресивна България“ да търсят по-активно подкрепа от парламентарните групи, от които ще им трябват гласове при бъдещия избор на членове на ВСС и на Инспектората.
„Очаквах от „Прогресивна България“ да хвърлят мост към онези парламентарни групи, от които очакват подкрепа“, заяви тя. Според нея отхвърлянето на голяма част от предложенията на други формации може да затрудни последващите гласувания.
Киселова подчерта, че за избора на парламентарната квота във ВСС ще бъде необходимо квалифицирано мнозинство от 160 гласа, което означава, че управляващите няма да могат да се справят сами и ще трябва да търсят подкрепа извън собственото си мнозинство.
От юридическа гледна точка тя определи промените като ограничени и по-скоро технически. „Юридическият аспект е всъщност козметични промени, които са във връзка с предстоящите избори“, коментира конституционалистът.
Киселова обърна внимание и на липсата на достатъчна публичност около законодателния процес. По думите ѝ на сайта на Народното събрание липсва достатъчно информация за работата както на временната, така и на постоянната комисия, а докладът за второ гласуване не е бил своевременно достъпен.
„Ако не си изкушен да следиш видеодебатите, няма обективен начин човек да се информира какво беше направено“, посочи тя.
Според нея това е проблем, защото обществото трудно може да проследи реално какви текстове се приемат и какви предложения се отхвърлят.
Доц. Киселова коментира и подхода на „Прогресивна България“ към съдебната власт. По думите ѝ управляващите са избрали по-консервативен модел – първо да се смени съставът на органите, а едва след това да се води по-широк разговор за цялостния модел на съдебната власт.
По думите й този подход сам по себе си не застрашава функционирането на съдебната система, защото предлаганите промени ограничават правомощията на действащия ВСС основно по отношение на кадрови решения, с изключение на неотложни случаи и въпроси, свързани с младшите съдии и прокурори.
Киселова заяви, че част от действията на управляващите са логични, тъй като първоначалната им цел е била именно обновяване на състава на ВСС и Инспектората, а не пълна реформа на съдебния модел.
„Нека бъдем обективни и да видим какво поставиха като цел „Прогресивна България“. A тo e да бъде обновен съставът“, каза тя.
По темата дали ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган или да заседава на сесии, Киселова подчерта, че такава промяна не може да бъде направена прибързано. „Тук трябва да се направи анализ как са работили съставите, които са били постоянно действащи. Да се направи последваща оценка на въздействието и едва след това да се прецени кои правомощия могат да останат“, обясни тя.
Конституционалистът коментира и въпроса кой трябва да има право да номинира кандидати за ВСС. Според нея разширяването на кръга от субекти, които могат да предлагат кандидати, звучи добре, но поражда редица практически въпроси.
Тя даде пример с юридическите факултети, които не са самостоятелни правни субекти, а част от университетите. Затова подобна процедура би трябвало да бъде поне двустепенна – първо през факултетните органи, а след това през университетските структури.
„Въпросът е не само кой номинира, а кой оценява професионалните и нравствените качества на кандидатите“, подчерта Киселова.
Според нея бъдещите правила трябва да предвидят реална предварителна проверка на кандидатите, включително изслушване, оценка на професионалните им качества и проверка за конфликт на интереси.
Киселова посочи, че ако процедурите се развият по най-бързия възможен график, до края на октомври или ноември може да има избрани нови членове на Висшия съдебен съвет. Това би направило възможен избор на нов главен прокурор и председател на Върховния административен съд след Нова година.
Въпреки това тя предупреди, че не бива да се смесват кадровите решения със същинската съдебна реформа.
„Изпълнението на задълженията за кадровите промени не е реформа“, заяви Киселова.
Тя допълни, че тепърва трябва да се види какви ще бъдат по-дълбоките предложения за промени в съдебната система, включително по отношение на отговорността на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, чийто конституционен статус е близък, но не идентичен.
