ПАВЕЦ “Чаира” отново е участник в балансирането на електроенергийната система. След години на ремонти, аварии и търсене на решения централата вече работи с два хидроагрегата – №2 и №3, с обща мощност 420 мегавата. От началото на годината централата работи почти всекидневно в генераторен и в помпен режим.
Нейното значение обаче далеч не се изчерпва с производството на ток. “Чаира” е най-голямата помпено-акумулираща водноелектрическа централа в Югоизточна Европа и има особена роля при балансирането на системата, особено когато делът на слънчевите и вятърните мощности расте.
При много производство от възобновяеми източници ПАВЕЦ може да използва излишната електроенергия, за да изпомпва вода към горния язовир. Когато токът не достига или потреблението се повиши, водата се пуска обратно през турбините и централата произвежда електроенергия за минути.
Точно тази гъвкавост прави подобни мощности все по-важни за енергийната система.
“Черен старт” и осигуряване на енергиен коридор към АЕЦ “Козлодуй” за първи път от 30 години
Един от най-важните тестове през последните месеци е проведен с хидроагрегат №3. Изпробвана е възможността да осигури т.нар. енергиен коридор за възстановяване на електроенергийната система при тежка авария. Става дума за режим “черен старт” – възможност централата да се задейства самостоятелно при пълен срив на мрежата. Успешният тест показва, че ПАВЕЦ “Чаира” може да подаде напрежение и да осигури критично резервно захранване за собствени нужди на ядрените реактори в АЕЦ “Козлодуй”. Подобна проба за подаване на напрежение към атомната централа се провежда успешно за първи път от 30 г.
На 10 юни за хидроагрегат №3 е издаден Акт 16, с което рехабилитацията му формално е приключила.
Агрегат №1 се ремонтира от “Тошиба”, която е производител на оригиналното оборудване на централата. Пускът се очаква през 2028 г. Той е в експлоатация от 1995 г. и оттогава по него не са правени основни ремонти.
По-сложен е въпросът с дългосрочната съдба на хидроагрегати №1 и №4. НЕК подготвя програма за подмяната им, която трябва да гарантира работа на централата през следващите десетилетия. Първият опит за обществена поръчка бе прекратен в началото на 2026 г. Причината е липса на подадени оферти.
Подготвя се нова процедура, но с различен подход. Вместо една голяма поръчка процесът ще бъде разделен на етапи. Първо ще се направи обследване на възможностите за демонтаж на съществуващото оборудване и оценка на риска. След това ще се премине към премахване на старите съоръжения, а на последен етап ще се проектира, произведе и монтира новото оборудване.
Голямата промяна около “Чаира” ще дойде и от проект “Яденица”, който предвижда изграждане на едноименния язовир и реверсивен напорен тунел, който да го свърже с язовир “Чаира”. Така комплексът “Белмекен – Сестримо – Чаира” ще може да използва по-пълноценно инфраструктурата си.
Основният ефект ще бъде увеличаване на енергийния обем за съхранение с около 14 000 мегаватчаса. Когато този обем бъде увеличен, централата ще може да работи по-гъвкаво и по-дълго. “Яденица” е включен във втория списък на ЕС на проектите от общ и взаимен интерес, публикуван на 9 април 2026 г. НЕК подготвя кандидатстване за безвъзмездно финансиране по Механизма за свързване на Европа, което може да покрие част от допустимите разходи.
НЕК планира и по-ново поколение мощности
Сред водещите идеи е ПАВЕЦ “Чаира II”, която да надгради съществуващия комплекс. В по-широкия портфейл влизат още четири ПАВЕЦ – “Батак”, “Доспат”, развитие на “Доспат” с нов изравнител и “Равногор”. Така проектните направления са пет, ако “Доспат” и развитието му с нов изравнител се разглеждат заедно, и шест, ако се броят като отделни етапи.
Проектите за ПАВЕЦ “Батак” и “Доспат”, както и “Яденица” вече са включени във втория списък на ЕС от 9 април 2026 г. За “Батак” и “Доспат” се подготвят кандидатури по Механизма за свързване на Европа за финансиране на предпроектни и проектни проучвания.
Засега няма окончателно решение кои проекти ще се финансират изцяло от компанията и кои ще се реализират чрез публично-частно партньорство. Разглеждат се европейски инструменти, заемно финансиране, собствено участие, публична подкрепа и участие на международни финансови институции.
Причината България да се връща към ПАВЕЦ е проста: колкото повече слънчеви и вятърни централи се включват в системата, толкова по-голяма става нуждата от мощности, които могат бързо да поемат излишъците и също толкова бързо да върнат електроенергия, когато тя е нужна. Батериите са едно решение, но за по-дълго съхранение и за големи обеми ПАВЕЦ остават една от най-надеждните технологии.
Водата за ток е повече от предишните години
НЕК стопанисва 21 комплексни и значими язовира. Към 12 юни 2026 г. общият завирен обем в тях е 3,003 млрд. куб. метра, или 83% от общия. Полезният обем, който може да се използва за електропроизводство, е 2,436 млрд. куб. метра. На същата дата през 2025 г. е бил с над 5% по-малък.
Язовирите имат и друга важна функция – предпазват от наводнения. При обилни валежи те задържат голяма част от водата и намаляват силата на приливната вълна. А каскадно разположените ВЕЦ на НЕК позволяват един и същ воден ресурс да се използва многократно за производство на електроенергия, без реална загуба на вода.
