Случаят с фалшивото масло, в което вместо млечни мазнини са открити палмова мазнина и свинска мас, постави сериозни въпроси за ефективността на контрола върху храните у нас. В интервю за „Здравей, България“ министърът на земеделието и храните Пламен Абровски заяви, че въпросният продукт е бил засечен още през януари 2025 г., изтеглен е от пазара, а замесените оператори са били отстранени от хранителната верига.
По думите му е важно да се направи разграничение между оригиналния продукт и имитацията, която е била предлагана на потребителите. Министърът подчерта, че санкционираният продукт не е произведен от оригиналния производител, а представлява имитация, пусната на пазара с подвеждаща опаковка.
„Към момента този продукт не би трябвало да се намира никъде в търговската мрежа. Всички установени количества са били изтеглени още след проверките през януари миналата година“, посочи Абровски.
Той обясни, че след сигнал инспектори на Българската агенция по безопасност на храните са извършили проверки, иззели са мостри и са предали материалите на прокуратурата. По случая е образувана прокурорска преписка.
Министърът призна, че случаят показва слабости в начина, по който е функционирал контролът върху хранителната верига през годините. Според него след смяната на ръководството на агенцията са започнали по-мащабни тематични проверки, насочени към проследяване на суровините и съответствието между съдържанието на продуктите и информацията върху етикетите.
„На теория системата изглежда добре организирана, но на практика се оказа, че има пропуски. Именно затова стартирахме по-задълбочени проверки по цялата верига“, каза още той.
Министърът коментира и въпроса за отговорността на търговците при продажбата на хранителни продукти с липсваща или подвеждаща информация. По думите му търговските обекти следва да сигнализират при очевидни нарушения, но в много случаи работят с вече пакетирани продукти и разчитат на предоставената от производителя документация.
Според него именно липсата на единна система за проследяване на храните е сред причините подобни случаи да бъдат откривани трудно. Затова държавата подготвя въвеждането на нова електронна платформа, заложена в приетите наскоро законодателни промени за защита на конкуренцията и потребителите.
„Всеки хранителен продукт, който влиза за първи път на българския пазар, ще бъде регистриран в системата. Същото ще важи и за произведените в страната храни. Така контролният орган ще може чрез един баркод да проследи пътя на продукта от суровината до щанда в магазина“, обясни Абровски.
По думите му новият механизъм ще осигури пълна проследимост на храните и ще намали значително риска продукти с неясен произход или подвеждащо съдържание да достигат до потребителите.
Министърът коментира и въпроса дали трябва да има съмнения към всички останали продукти на санкционираните фирми. По думите му, ако операторите действително са били отстранени от хранителната верига още през 2025 г., те не би трябвало да извършват никаква производствена дейност към настоящия момент.
„Ще разпоредя допълнителна проверка, за да се уверим, че тези оператори не извършват дейност и не предлагат други продукти на пазара“, заяви министърът.
Той подчерта, че основната задача на Министерството на земеделието и на Агенцията по храните остава гарантирането на безопасността на храните и възстановяването на доверието на потребителите чрез по-строг контрол и по-чести проверки.
По думите му Българската агенция по безопасност на храните разполага с добра структура, но през годините част от контролните й функции са били ограничени, което е затруднявало ефективното наблюдение върху пазара.
Министърът даде пример с млечния сектор, където до скоро държавата не е разполагала с ежедневна информация за количествата сурово мляко, които влизат за преработка в българските мандри.
„Поискахме да знаем на дневна база какво влиза в мандрите, какъв е произходът на суровината и какво се преработва. Оказа се, че такава информация системно не е събирана“, посочи Абровски.
Според него вече всички около 260 мандри в страната подават ежедневни данни за постъпващите количества сурово мляко. Така институциите могат много по-лесно да следят движението на суровините и да откриват евентуални несъответствия.
Министърът коментира и засилените проверки по границите, които бяха въведени през последните седмици. По думите му контролът продължава и в момента, макар част от извънредните мерки вече да са отпаднали.
Той обясни, че първоначално всяка доставка е била проверявана и за наличие на афлатоксини – опасни токсични вещества, които могат да се съдържат в храните. След анализ на резултатите обаче е станало ясно, че при внасяното мляко не се установяват подобни проблеми.
„За десетте дни засилен контрол не открихме проблеми с афлатоксините. Освен това се оказа, че количествата мляко, за които се твърдеше, че масово навлизат в България, са значително по-малки от обществените очаквания“, заяви министърът.
По повод критиките от страна на бизнеса, че лабораторните проверки забавят доставките, Абровски подчерта, че процедурите са определени от европейските регламенти и не са специфична българска практика.
„Срокът за изследване на афлатоксини е около три дни и това е стандартна процедура в Европейския съюз. Контролът не може да бъде компрометиран за сметка на бързината“, посочи той.
