Предложеният бюджет за 2026 г. не може да бъде оценен еднозначно, докато не стане ясно какви политики и реформи възнамерява да реализира правителството. Това мнение изрази финансистът и член на Управителния съвет на БНБ Любомир Каримански в „Твоят ден“, коментирайки публикуваната от Министерството на финансите средносрочна бюджетна прогноза.
Според него държавният бюджет трябва да бъде отражение на управленската програма, а към момента именно този фундамент липсва. „Бюджетът е функция на правителствената програма. От съществено значение е да знаем какво е планирано през мандата на това правителство – какви реформи, какви трансформации и какви политики ще се изпълняват“, заяви Каримански.
Той посочи, че само след като бъдат ясно разписани политиките, може да се прецени дали финансовите параметри са реалистични и дали ще доведат до желаните резултати. „Първо трябва да е ясно какво ще се прави, кога ще се прави и какъв ефект се очаква. За мен това все още липсва като основа, върху която да се стъпи при бюджета за 2026 година и следващите години“, каза финансистът.
По думите му публикуваната бюджетна рамка идва в момент, когато повече от половината година вече е изминала, което ограничава възможностите за реални промени през настоящата финансова година. Каримански обърна внимание и на липсата на конкретни ангажименти за ограничаване на автоматично нарастващите разходи в отделни сектори на държавната администрация.
„Трябваше ясно да бъде отбелязано дали има намерение да се спрат автоматизмите, които са заложени в определени системи. Това трябваше да бъде разписано предварително, за да можем да видим какъв ще е ефектът върху публичните финанси“, смята той.
Финансистът постави акцент и върху необходимостта от по-строг контрол върху бюджетните разходи. „Същественият въпрос е как ще бъдат стабилизирани разходите в публичния сектор и по какъв начин те постепенно ще започнат да намаляват, вместо да продължават да растат“, подчерта Каримански.
Според него държавните заеми трябва да се използват за създаване на условия за икономически растеж, а не за покриване на текущи разходи. „Не бива новият държавен дълг да се използва основно за финансиране на издръжката и персонала. Въпросът е каква среда създаваме, за да привличаме инвестиции и да развиваме икономиката“, заяви той.
Каримански коментира и заложената цел бюджетният дефицит постепенно да бъде намален под 3% от БВП до 2028 г. Според него подобна задача не може да бъде решена в рамките на една година. „Трудно е само през 2026 г. да се обърне тенденцията. По-важното е да видим ясна посока и натрупване на резултати в следващите години. До 2028 г. би трябвало да има доближаване до дефицит от около 1,5%, за да има реален ефект от всички реформи“, каза той.
Като сериозен резерв за увеличаване на приходите финансистът посочи сивата икономика, която според различни оценки продължава да представлява между 30 и 35% от икономиката на страната. „Вече повече от десетилетие делът на сивата икономика се движи около тези нива. Вместо фокусът да е само върху търговията, трябва да се търсят решения и в други сектори, където има по-голям риск от укриване на доходи и данъци“, отбеляза Каримански.
Като пример той посочи пазара на недвижими имоти и строителството.
„Защо нямаме достатъчно прозрачни механизми, чрез които да проследяваме сделките с имоти, плащането на данъци, осигуровки и реалната заетост в сектора? Там също има сериозен потенциал за ограничаване на сивата икономика“, коментира финансистът.
Запитан дали подкрепя предложения бюджет, Каримански отказа категорична оценка и подчерта, че засега остава предпазлив.
