В гласувания вчера от ресорната комисия в парламента бюджет за 2026 г. липсват реформи и политики във всяка една област. Очаквахме да има повече смелост и да се захванат с промяната и дълго отлаганите реформи, които бяха лансирани в предизборната кампания, коментира в предаването „Твоят ден” Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
„Това, което със сигурност не одобряваме е бюджетния дефицит, който е 5,7% и е прекомерен, въпреки че беше обяснено, че това са до голяма степен извършени разходи и няма достатъчно време за политики, които да дадат резултат така, че да бъде намален”, посочи Иванов.
Той допълни, че от работодателската асоциация смятат, че може да бъде намален бюджетният дефицит и е добре да бъде намален сега в етапа на приемане на бюджета, тъй като така или иначе няма да бъде изпълнен в този размер. „Най-вероятно в края на годината ще видим един много по-добър бюджетен дефицит 4-4,5% или по-малко”, заяви Добрин Иванов.
Боряна Абаджиева, ръководител на отдел „Икономически анализи и политика” на Българска търговско-промишлена палата (БТПП), каза, че са подкрепили бюджета с резерви, дотолкова доколкото това е довършителен бюджет. „И нашите големи резерви са в дълга и в дефицита. БТПП винаги е била за балансирани бюджети и за спазване на правилата на ЕС в тази посока. Смятаме, че бюджетът е подценен откъм приходи и надценен откъм разходи”, заяви тя.
Абаджиева допълни, че другото, за което са твърдо против, е минималните осигурителни прагове да се определят по средата на годината и да се определят административно.
Управляващите трябва да правят разлика между това да си анализатор и това да си управляващ, коментира предприемачът Таня Скринска. „Анализаторът може да маркира какви са проблемите. Човекът, който взима решенията, трябва да проявява характер. Аз очаквах, че в този бюджет, независимо, че е довършителен, ще видим характер и заявка какво да очакват хората и бизнесът от бюджет 2027”, посочи тя.
Според Скринска не е ясно от къде ще дойдат приходите, които управляващите очакват. „Цифрата може да е по-висока само на база на инфлацията – винаги когато има висока инфлация, съответно и цифрите излизат по-високи. Но това не означава, че има повече приходи в държавата”, категорична беше тя. Скринска допълни, че без реформи не може да се овладее дефицитът и че в бюджет 2026 сметката се плаща единствено и отново от бизнеса.
