https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
spot_imgspot_img
spot_imgspot_img
НачалоПолитикаПравното действие на санкциите „Магнитски“ и приложението им в България

Правното действие на санкциите „Магнитски“ и приложението им в България

Ако говорим в полето на правото, а не в политиката и медийните маневри, които целят един или друг ефект в публичното пространство, няма да намерите сериозен юрист, който да отстоява тезата, че тези санкции имат правно действие в българската юрисдикция. Това коментира преподавателят по право на ЕС доц. Христо Христев в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS. Той допълни, че независимо от личната оценка на всеки по въпроса за нуждата от санкционни мерки, правният аспект остава отделен казус. Повод за коментара са действията на Министерството на вътрешните работи за осъществяване на контакт със Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ във връзка с лицата, обвинени в заобикаляне на наложените ограничения.

Доц. Христев подчерта, че мерките по глобалния закон „Магнитски“ са обвързани с вътрешното право на САЩ и процедурата по тяхното налагане се разминава сериозно с изискванията на българската Конституция, Според него международните стандарти изискват ясно законово основание, надеждна процедура, ефективна защита на засегнатото лице, надлежни мотиви и достъп до доказателствата с възможност за оспорване пред съд.

Въпреки липсата на пряк ефект на тези санкции в пределите на България, експертът посочи, че „тези санкции със сигурност, аз смятам, че са достатъчно основание по българското право да бъдат извършени едни или други действия в рамките на наказателното производство“. Целта на подобни стъпки е „за да бъде изяснено има ли доказателства за извършването на престъпления, едни или други корупционни престъпления, които са дали повод да бъдат наложени тези санкции“.

Доц. Христев разясни, че съгласно европейското законодателство банковите институции не са длъжни автоматично да отказват установяването на делови взаимоотношения с лица, включени в санкционни списъци. Вместо това нормативната уредба изисква прилагането на засилена комплексна проверка и индивидуална оценка на рисковите фактори за всеки отделен случай.

Подобни статии

КОМЕНТИРАЙ

Моля, въведете вашия коментар!
Моля, въведете името си тук

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
X