Официално Румен Радев ще е председател на „Прогресивна България“ поне до април 2030 г. – председателският мандат е 4-годишен. В устава на новата формация обаче не е разписано да има ограничение в броя мандати и така той може да остане начело толкова време, колкото поиска. При невъзможност да изпълнява функциите си писмено трябва да посочи свой заместник. Лидерът е този, който определя и/или освобождава заместниците си и дава ресорите им, той казва и кой да е партиен секретар. Всеки месец Радев трябва да свиква Изпълнителния съвет на формацията.
Това са само част от правилата на „Прогресивна България“, чийто устав вече официално е вписан в регистъра на партиите и е на сайта на Софийския градски съд. В основния учредителен документ са посочени 12 основни принципа и 15 цели. „Прогресивна България“ споделя ценностната триада свобода, солидарност, справедливост и прокламира, пише в устава.
Според него кандидатите на „Прогресивна България“ за длъжности, заемани по решение на Народното събрание, също идват по предложение на Радев.
Бившият държавен глава ще даде на Изпълнителния съвет и номинацията за президент и вицепрезидент наесен.
Водачите на листи за народни представители, местата на коалиционните партньори и гражданската квота обаче са в правомощията на Изпълнителния съвет. Негово е и решението за окончателното подреждане на листите за народни представители.
В края на юни съдът даде регистрация на „Прогресивна България“, а от решението на съдия Радостина Данаилова стана ясно и кои са хората, на които Радев гласува най-голямо доверие. В Изпълнителния съвет на формацията влизат шефът на кабинета му Николай Копринков, министрите Росица Карамфилова, Иван Шишков, Димитър Стоянов и Гълъб Донев. В ръководството е и шефката на парламента Михаела Доцова, както и депутатите Петър Витанов, Димитър Здравков, Емине Гюлестан, Стефан Белчев и Георги Чакъров. В тясното партийно ръководство е и медийният съветник на Радев Кирил Атанасов., както и Александър Нейчев, за когото се твърди, че е човекът, лобирал пред екслидерката на БСП Корнелия Нинова генералът да бъде кандидат за президент на левицата. Нейчев бе административно-финансов директор в БСП, но напусна социалистите след разрива между Нинова и Радев.
Разграждане на олигархичния модел и задкулисния контрол над държавните институции и медиите – това е първата цел, която е разписала в устава си официално най-новата партия в България „Прогресивна България“. Веднага след това е разписано съхраняване на мира и недопускане на въвличането на България във въоръжени конфликти
Като трета цел на новата формация е разписано „преодоляване на бедността и всички форми на социално изключване и дискриминация, за равенство между двата пола“.
Общинските и организационните секретари са с 4-годишен мандат. Областният съвет се състои от координатор за района, общинските председатели и регионалния отговорник.
Кметове, областни управители, народни представители, евродепутати, министри попадат по право в общинските съвети на организациите, в които членуват. В БСП например тази опция изпращаше кметове и депутати направо в областното ръководство.
Областните координатори пък се определят от централното ръководство на „Прогресивна България“.
Най-малко веднъж всеки 4 години формацията ще прави не конгрес, а общо събрание. За целта трябва едномесечно известие, но при неотложност срокът може да бъде съкратен до 14 дни.
С 4-годишен мандат е Контролният съвет на партията, начело на който вътрешният министър Иван Демерджиев, а членове са Димитър Балев, Светла Василева, Илия Христозов и Иван Василев. Това е звеното, което отговаря за годишната финансово-счетоводна ревизия на всички органи в ПБ, контрола върху партийното имущество и се произнася по вътрешнопартийни спорове, жалби и нарушения.
„Прогресивна България“ ще отказва членство на лица, които са осъждани с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер или членуват в друга формация.
