35 години след приемането на действащата Конституция на Република България основният въпрос остава не дали документът е причината за институционалните проблеми в страната, а доколко институциите и хората в тях успяват да изпълняват заложените в него принципи. Това заяви в студиото на „Денят започва“ докторът по конституционно право Симона Велева.
Според нея Конституцията е доказала устойчивостта си през годините и е надживяла редица политически кризи. По думите на Велева българската Конституция е най-дълго действащата в страната и не трябва да бъде разглеждана само като технически документ:
„35 години – това е най-дългодействащата републиканска Конституция, която надживя кризи, упреци и проблеми и ни изведе през тях. Това показва, че тя не е просто технически документ, а ценностен консенсус, който успя да се справи и да се защити от всички опити за посегателство срещу нея.“
Тя посочи, че през тези години България е преминала през различни етапи на демократично развитие:
„За 35 години сме минали както детските болести, така и младежките вълнения и вече сме в една зряла възраст, в която знаем кои сме, накъде отиваме и какво искаме. Ценностите в тази Конституция са именно ценностите, в които иначе много разделеното ни общество вярва – независима съдебна система, разделение на властите, защита на основните права, социална, правова и демократична държава.“
Велева коментира и последните изменения в Конституцията, като посочи, че част от тях са били свързани с европейската интеграция на България, но основният фокус през последните години е бил върху съдебната власт:
„Има шест промени в Конституцията. Част от тях са свързани с интеграцията ни в Европейския съюз, която според мен вече завърши, особено с влизането ни в Шенген и последните промени, свързани с еврозоната. Всички останали изменения са изцяло в глава „Съдебна власт“.
По думите й най-мащабната промяна от 2023 г. е срещнала сериозни проблеми в Конституционния съд:
„За голямо съжаление най-мащабната промяна от 2023 година катастрофира изцяло в Конституционния съд. Тя не беше отменена напълно само в частта за измененията на президентските правомощия, защото Конституционният съд не постигна необходимото мнозинство – разделението беше 6 на 6 гласа.“
Според Велева темата за съдебната власт остава водеща и след последните законови промени. Тя посочи като сериозен проблем факта, че органи с изтекъл мандат продължават да вземат ключови решения:
„Сегашният Висш съдебен съвет е избран през 2017 година, а мандатът му е изтекъл през 2022 година. Последните изменения в Закона за съдебната власт целят именно това обновление и връщане към една нормалност.“
В същото време Велева подчерта, че тези промени сами по себе си не представляват цялостна съдебна реформа:
„Това не е съдебна реформа, макар че вярвам, че сегашното правителство беше избрано и сегашното мнозинство има мандат за много по-сериозни действия. Реформа все още няма, но промените са много необходими, за да може да се върне една нормалност и след това да се надгражда върху нея.“
Тя посочи като слабост липсата на ясни критерии за избора на нови членове на съдебните органи:
„За съжаление критерии не бяха зададени в този закон и това е една от слабостите му категорично. В самия закон трябваше да бъдат заложени някакви критерии и имаше пространство за това.“
Според Велева обществото очаква не само законови промени, но и реални резултати по знакови случаи:
„Докато не видим ефективни разследвания по тези нашумели и скандални случаи, свързани с Мартин Божанов – Нотариуса, с Пепи Еврото и с прокурорите и съдиите, които са обвързани в тези казуси, не можем да имаме истинска съдебна реформа, дори да имаме добри законодателни промени.“
По думите ѝ политическите конфликти са забавили процеса, въпреки че общественият консенсус за необходимостта от промени съществува. Велева коментира и мястото на прокуратурата в конституционния модел:
„За съжаление темата отново минава през конституционни реформи. Предходни промени овластиха непропорционално много прокуратурата в конституционния модел и тя придоби повече сили.“
Според нея ограничаването на тези правомощия изисква последователни действия и защита на принципите на правовата държава:
„Единственият начин е чрез силно гражданско общество, последващи промени в съдебната власт и проверка на позициите в самата съдебна система при защита на правата на всички хора и при спазване на принципите на правото.“
Велева коментира и промените, свързани с правомощията на президента при назначаването на служебни кабинети. Според нея ограничаването на президентските правомощия е било резултат от политически договор, а не от широк обществен консенсус:
„Тези промени бяха резултат на една политическа сделка, а не на ценностен консенсус. За мое огромно съжаление орязването на президентската институция и нейните правомощия не даде добър ефект.“
По думите й България е парламентарна република от хибриден тип, в която президентът има важна роля при кризи. Според нея бъдещият държавен глава трябва да притежава три основни качества – познаване на институцията, способност да обединява нацията и висок международен и професионален интегритет.
