Нашите баби са прали на ръка, готвили са на печки на дърва и често са отглеждали по три или повече деца без помощта на съдомиялни машини, роботи-прахосмукачки или готови бебешки пюрета. Днес ние разполагаме с всякакви технологични улеснения в домакинството, но въпреки това сме по-изтощени от всякога.
Този феномен си има научно име и е описан в световната научна литература под името „Синдром на родителското прегаряне“ (Parental Burnout), разказва БГНЕС. Състоянието се характеризира с хроничен, смазващ стрес, усещане за пълно изчерпване в ролята на родител и емоционално дистанциране от собствените деца.
Какво казват проучванията на международни институти и локални данни за България? Данните за България през последните 7 години чертаят тревожна тенденция – родителското прегаряне не е просто модна дума, а реална диагноза, която набира скорост. Ако през 2019 г. заради настъпващата ковид-пандемия между 8% и 12% от българските родители изпитват периодични симптоми на прегаряне, то в следващите две години – 2020 – 2022 г., затварянето на детските градини и училищата, комбинирано с работата от вкъщи, доведе до рязък скок за тоталното изтощение на родителите у нас. Глобални проучвания с българско участие тогава отчитат значително повишаване на стреса, като над 36% от родителите съобщиха за сериозни трудности в балансирането на ролите си.
А днес, въпреки края на локдауните, но за сметка на новите войни, сътресенията в икономиката, политическите кризи и спирали от избори, – нивата не се завърнаха към стойностите отпреди 2019 г. Според данни на Лабораторията за изследване на родителски бърнаут, в момента между 5% и 12% от родителите у нас се намират в остра, клинична фаза на прегаряне. Все по-често състоянието засяга и бащите, при които очакванията за активно включване в отглеждането са се увеличили неимоверно.
Защо сме по-изтощени от предишните поколения?, е въпросът, който се задава постоянно. Ако физическата работа у дома е намаляла драстично заради ползването на модерни електроуреди, то какво източва енергията на съвременния родител? Бърз поглед към последни психологически изследвания сочат няколко ключови фактора за този парадокс.
На първо място е експлозията на „интензивното родителство“ – в миналото децата просто са „растели“. Задачата на родителя е била децата да са нахранени, облечени и в безопасност. Днес фокусът се е изместил към интензивното родителство. От майките и бащите се очаква да бъдат аниматори, психолози, шофьори и мениджъри на детското развитие. Ние постоянно следим дали децата ни са достатъчно стимулирани, дали емоциите им са валидирани и дали посещават правилните извънкласни дейности. Това изисква огромен когнитивен и емоционален ресурс. А ако детето попадне в началните етапи на училищното образование, това означава и дълги часове писане на домашни, което още повече влошава бърнаута на родителите.
На второ място психолозите цитират една стара африканска поговорка, която гласи: „Нужно е цяло село, за да отгледаш дете“. В България това „село“ дълго време беше живо под формата на разширени семейства, които живеят заедно или наблизо, и махали, в които децата играят свободно навън до мръкване. Днешната градска фамилия често е изолирана. Родителите носят цялата отговорност за децата си 24/7, без естествената подкрепа на общността. А и сигурността в страната вече не позволява децата да излизат сами навън както беше през 90-те, по обясними причини.
На трето място, сочат проучванията, се нарежда невидимото „умствено натоварване“. На прост език това значи, че дори когато пералнята пере сама, някой трябва да забележи, че прахът за пране свършва, да планира менюто за седмицата, да запише час за зъболекар, да купи подарък за рожден ден на съученик, и да проследи графика за ваксините. Този непрекъснат вътрешен списък със задачи е невидим, но изключително натоварващ, и най-често тежи върху плещите на майките.
Постоянен стрес идва и от социалните мрежи, които създадоха токсична среда на сравняване. Алгоритмите ни заливат с образи на „перфектни“ родители, чиито деца ядат броколи на пара с усмивка, докато редят образователни пъзели в безупречно чисти дневни. Тази илюзия насажда хронично чувство за вина и неадекватност у реалния, уморен родител, който се чуди да сготви ли, когато се върне уморен от работа, – да пере ли, или пък да напазарува, да пише домашни или да тегли една прахосмукачка.
Решението за излекуване на емоционалното прегряване, твърдят психолозите, е на първо място почивка, на второ – споделяне на отговорностите, и не на последно място – връщането към идеята, че е напълно нормално родителят да постави своите нужди на дневен ред.
