Министерството на културата излезе с позиция относно изготвения одит от Сметната палата на Национален фонд „Култура” и откритите нередности.
„Министерството на културата ще се запознае детайлно с констатациите в одита на Сметната палата във връзка с дейността на Национален фонд „Култура” и ще предприеме необходимите законосъобразни действия“, информират от министерството.
Припомняме, че Сметната палата откри фрапиращи нарушения при одит за управлението на Национален фонд „Култура“ за периода 1 януари 2021 г. – 31 декември 2023 г.
Стана ясно, че от Фонда са плащали за бельо, чанти и клинове като работно облекло, гледали са за изрядни проекти, а не за такива със стойност, предприели са недопустими разходи по проекти, включително за алкохол, кетъринг за „заключителен коктейл“, нощувки, храна, гориво, а изпълнението на дейностите по Проект 42 от Плана за възстановяване и устойчивост също е било сериозно забавено.
Творчески проект, кандидатстващ за финансиране от Национален фонд „Култура“, е имал по-голям шанс да получи одобрение, ако е бил административно и технически изряден, отколкото ако е притежавал висока художествена стойност, отчитат в отида. От Сметната палата установили множество нарушения и несъответствия със закона – липса на прозрачни правила за оценяване на проектите, преразход на средства за персонал, незаконосъобразно изплащане на пари за работно облекло, пропуски при обществените поръчки и сериозни забавяния при проверки и плащания. Тези слабости са попречили държавата да подпомага проекти, които отговарят на дългосрочната национална културна политика.
Кандидатстването е било допускано само по електронен път, въпреки че законът позволява подаване и на хартиен носител. През целия период не е имало утвърден образец на формуляр за участие. Електронните форми са се променяли и често са пропускали задължителни реквизити, включително данни за собственото съфинансиране при проекти над 15 000 лева. Липсвали са публикувани методики за оценяване. Експертните комисии не са имали ясни правила как да формират оценките си, което е създало условия за субективност, непрозрачност и дори съдебни спорове. Вместо задължителните критерии за художествения потенциал и приноса към българската култура, предимство са получавали техническите показатели: правилно попълнени документи, графици и съфинансиране. В някои програми художествените критерии изобщо не са били прилагани.
Договори и анекси са подписвани или променяни от изпълнителния директор без решение на Управителния съвет. Част от договорите са сключвани след нормативния двуседмичен срок.
Вътрешните правила не определят срокове за проверка на отчетите на бенефициентите. Отчети по програми за 2022 г. са проверявани едва през втората половина на 2024 г., а по „Творчески стипендии“ 2022 г. проверката изобщо не е извършена към момента на одита.
Одиторите са открили множество недопустими разходи по проектите – алкохол, кетъринг за заключителен коктейл, нощувки, храна, гориво. Тези разходи са били одобрени или пропуснати заради закъснелите проверки. Проектите обикновено се финансират авансово с един транш, но без документ за окончателно приемане бенефициентите остават дълго време в несигурност.
Управителният съвет често е приемал само „условия за програмите“, вместо официални решения за откриване на конкурсите. В решенията липсвали данни за бюджета, сроковете и специалните изисквания. Протоколите от заседанията често са подписвани само от председателя, без подписи на останалите членове и без отбелязване на начина на гласуване. След отпадането на противоепидемичните мерки през юни 2022 г. съветът е продължил да провежда електронни заседания без правила за сигурност на вота.
През периода са се сменили шестима министри на културата. Мандатът на Управителния съвет от ноември 2021 г. е изтекъл през ноември 2023 г. без нов състав, което поставя под риск законосъобразността на част от решенията.
Разходите за заплати и възнаграждения са надвишили лимитите с близо 600 хил. лв. Общо са изразходвани 1,8 млн. лв. за персонал. Незаконосъобразно са платени 13 779 лв. за работно облекло – рокли, чанти, бельо, боксери, клинове, колани, гащеризони и туристически обувки. 1600 лв. за работно облекло са получили и изпълнителният директор. За едногодишни карти за градски транспорт са похарчени 15 811 лв., от които 3650 лв. са платени неоснователно. Установени са пропуски при обществените поръчки, ограничаване на конкуренцията, липса на приемо-предавателни протоколи по договори, плащания за дейности извън предмета на договора и неправилно документиран предварителен контрол. Изпълнението по Проект 42 от Плана за възстановяване и устойчивост е било сериозно забавено заради ограничен административен капацитет, рязко увеличен бюджет, чести смени в ръководството и адаптация към нова нормативна уредба. За периода фондът е разполагал с 66,5 млн. лв. (23,2 млн. през 2021 г., близо 34,5 млн. през 2022 г. с 176 хил. лв. неусвоени и 8,9 млн. през 2023 г.). Над 63 млн. лв. (95%) са отишли за творчески проекти. Сметната палата е проверила 63 договора по девет програми. След одитирания период са предприети реформи – промени в Закона за закрила и развитие на културата, нов устройствен правилник от декември 2024 г., нова Наредба № 6 от ноември 2024 г., промяна в състава на Управителния съвет, изисквания за образование и опит, конкурс за директор и увеличаване на капацитета. Извършена е ревизия на схемите по Плана за възстановяване и устойчивост, като са отменени незаконосъобразни форми на безвъзмездна помощ.
В резултат на одита Сметната палата отправя две препоръки към изпълнителния директор, които трябва да бъдат изпълнени до 30 октомври 2026 г.
В началото на годината Национален фонд „Култура“ попадна в центъра на общественото внимание заради финансирането на проекти, свързани с актьора Иво Аръков. Фирма на баща му беше одобрена за близо 500 хил. лв. по Проект 42, а според публикации със средства от фонда се финансират негови концерти в чужбина с малобройна публика.
Аръков отрича обвиненията, твърди, че не е получил дължимите средства, финансира проектите си основно със собствени средства и дори е ипотекирал жилището си заради забавянията на фонда. През 2024 г. два конкурса на фонда бяха провалени, след като след обявяването им бяха въведени нови изисквания. Проектите на над 140 екипа – с участието на актьори, музиканти, режисьори, сценаристи, училища, общини и други организации – останаха без разглеждане, а месеци работа по документацията се оказаха напразни. Критики към фонда има и заради непрозрачността при оценяването. Представители на културния сектор многократно са посочвали, че липсва ясна система за класиране, оценките на външните експерти често се разминават съществено, а администрацията разчита прекалено много на външни оценители. През годините обществено недоволство предизвикаха и други финансирани проекти. Изложбата „Другите българки“ получи 10 хил. лв. през 2022 г. Проект на организацията The Steps беше финансиран с 93 хил. лв. по програма за възстановяване на частни културни организации. И двата случая породиха остри обществени и политически реакции и поставиха въпроси за критериите, по които се отпускат публични средства.
