Конституционният съд единодушно отмени промените, с които държавата пое контрол чрез особен управител над местната собственост на компанията „Лукойл“ и най-вече над рафинерията в Бургас. Това стана с промени в закона, които бяха приети ударно от предишното мнозинство в парламента, като обсъждането им в комисия постави рекорд – продължи по-малко от 30 секунди.
Отнето бе оперативното управление на „Лукойл“, ограничени бяха и правата на акционерите. Назначаването на особен управител, както и някои негови действия, бяха изключени от съдебен контрол.
Според Конституционния съд пълната липса на контрол по отношение на назначаването на особен търговски управител „реално обуславя опасност от произвол при упражняване на така предоставеното от законодателя правомощие на министерския съвет”.
„Конституционният съд в случая обяви за противоконституционни разпоредбите, свързани с невъзможността за оспорване на назначаването на особения представител, както и като въведе на практика една пълна възможност за оспорване на тези актове, които всъщност се приемат. От друга страна става въпрос за ограничаване на правата на акционерите, тоест те да нямат право на глас, да не могат да оперират със своята собственост, в случая със своите акции, така че една голяма част от тези разпоредби, които се съдържат в 6-7 алинеи, всъщност бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд”, обясни доц. Христо Орманджиев, преподавател по конституционно право, в предаването на NOVA NEWS „Твоят ден”.
По думите му това решение на Конституционния съд е правилно и се основава на практиката на съда. „Още повече, че всички конституционни съдии са се обединили около тези мотиви, а пък от друга страна даже има и допълнително изложени становища от съдиите в подкрепа на това решение”, допълни той.
Преслав Райков, финансов анализатор, каза, че казусът с рафинерията е много сложен през последните години, а това, че Конституционният съд е оттеглил някои от правата, е един ход на собствениците на рафинерията да продължават да упражняват контрол върху операциите.
„Трябва да бъде ясно, че всички особени управители, които имахме, не бяха никакви управители, тоест те не налагаха никакъв контрол, не изнасяха някакви данни, които всички очаквахме – откъде идва нефтът, къде се продават продуктите, цени и т.н. Така че контролът се упражнява от съвсем други страни. Трябва да е ясно, че сделките с активи от такъв мащаб се осъществяват на световно ниво. Не можем да очакваме, че българската държава може да упражни ефективен оперативен контрол за това как работи рафинерията, нито можем да очакваме, че някой ще позволи инвеститор от по-малък мащаб да придобие този актив. Трябва да очакваме, че международен голям инвеститор ще има интерес“, заяви Райков.
Според финансовия анализатор българската държава трябва много умело да управлява процеса по това рафинерията и този актив да бъде управляван максимално ефективно.
