Приетият от Министерския съвет законопроект за промени в Гражданския процесуален кодекс, с който България въвежда европейската директива срещу т.нар. дела „шамари“ (SLAPP), е сериозна стъпка към по-добрата защита на журналистите, гражданските активисти и неправителствените организации. Това заяви в предаването „Твоят ден“ адвокат Александър Кашъмов от „Програма Достъп до информация“. По думите му новите правила ще ограничат възможността чрез огромни искове и запори да се оказва натиск върху хора, които поставят въпроси от обществен интерес.
„Категорично това е добра новина. Само преди две седмици ние, Програма „Достъп до информация“, Асоциацията на европейските журналисти и още осем авторитетни неправителствени организации призовахме правителството възможно най-бързо да приеме този законопроект. Радвам се, че след толкова време стигнахме до тази крачка. България беше готова с голяма част от текстовете още преди години, но днес най-после можем да поздравим всички, които участваха в този процес – министрите на правосъдието, експертите, съдиите, академичните среди, Висшия адвокатски съвет и неправителствените организации“, каза Кашъмов.
Според него промените са дългоочаквани, защото през последните години в България зачестиха т.нар. дела „шамари“ – съдебни производства с огромни финансови претенции, чиято основна цел не е защитата на накърнени права, а сплашването на журналисти и медии.
„Тези промени са дълбоко необходими за българското общество. През последните пет-шест години станахме свидетели на редица подобни дела – искове за стотици хиляди левове и дори за половин милион евро срещу медии, запорирани сметки, блокирани средства. Това е огромен тормоз за една малка медия или за отделен журналист. Тези дела най-често се водят от влиятелни бизнесмени, политици или държавни служители и истинската им цел не е да бъде възстановена справедливост, а да поставят критичното слово в ситуация ‘партер’“, заяви адвокатът.
Като пример той посочи делото за половин милион евро срещу популярна българска онлайн медия, както и други случаи, при които още в началото на процеса са били налагани тежки обезпечителни мерки.
„Представете си какво означава една фирма да заведе дело за половин милион евро срещу журналист. Самият иск вече действа като натиск. Още по-притеснителни са обезпеченията – съдът определя сравнително малка гаранция, а след това се стига до запориране на сметки за стотици хиляди левове. Това са пробойни в действащото законодателство, които позволиха подобни „шамари“ да продължават с години, докато делата преминават през трите съдебни инстанции“, обясни Кашъмов.
По думите му новите текстове няма да решат всички проблеми, но ще поставят значително по-сериозни гаранции срещу злоупотребата с право.
„Това безспорно е крачка напред. Новите правила ще се прилагат по гражданските дела и ще дадат възможност съдът още в ранна фаза да преценява дали едно дело не представлява злоупотреба с право. Това е изключително важно, защото така ще се предотврати използването на съдебната система като средство за сплашване“, подчерта той.
Адвокатът обаче предупреди, че извън обхвата на промените остават наказателните производства, които също нерядко се използват като инструмент за натиск.
„За съжаление наказателните дела не се обхващат от тази директива. Европейското право има ограничени правомощия в тази сфера, но това не означава, че българският парламент не може сам да направи необходимите промени. В момента съдиите имат възможност да прекратяват подобни дела още в началото, но практиката на по-горните съдилища е твърде рестриктивна. В крайна сметка подобни производства не са в полза нито на съдебната система, нито на обществото – те обслужват единствено онези, които искат да заглушат свободното слово и критиката“, посочи Кашъмов.
Той призова народните представители възможно най-бързо да приемат законопроекта и да не забавят реформата.
