439 са българите на сто и повече години. Мария Митковска от Русе има привилегията да духне 100 свещички върху тортата и да разкаже за вълнуващия си живот, побрал цял век история.
В дома си баба Мария посреща гостите така, както го е правила цял живот – с широко отворена врата и топла усмивка. Около нея са три деца, радва се на шестима внуци и прегръща петима правнуци. Често им разказва за своето детство.
„От училище хвърляме чантите на двора и тичаме на нивата боси. Аз съм свикнала нивите, тютюна… до 18 години съм ходила боса. Няма обувки“, разказва пред БНТ Митковска.
За един век България се променя постоянно пред очите й:
„Едно време живот живяхме. Наистина, че в комунизма имаше и хубави, имаше и лоши неща. Подстригваха косите. Отрязваха чарлстоните, сега е много динамично. Всички са изнервени. Земята се тресе, светът се тресе.“
Най-тежката битка в живота на Мария идва с диагнозата рак. Но тя не пада духом и преборва коварната болест.
„Много е борбена. И благодарение на добрите мисли, благодарение на силата, която притежава, благодарение на това, че много е преживяла, и най-вече, че и за нас е положила огромни сили, възпитала, всеки си е хванал вече пътя, с каквото можем й помагаме, и гледаме да бъдем благодарни към стореното към нас. Да живее в една спокойна старост и да бъде по-дълго между нас“, посочва синът й Иван Вартоломеев.
За да може да помага на хората, както го е правила винаги, без да очаква благодарност. За един век е спасила 10 живота.
„Мен ми се струва, че Бог ми много помага. Аз съм много помагала. Много съм спасила от апандисит. Спасих едно дете задушено.“
Баба Мария няма рецепта за дълголетие, но има навици, от които и до днес не се отказва:
„Чесън, чушка, кафе… Една цигара не съм сложила, даже не съм допряла до устата. Нито ракия, нито вино. Нищо.“
Сто години по-късно Мария Митковска е живата история за силата на българската жена, преживяла войни, бедност, загуби и надежди. И която не спира да вярва в доброто.
