За нас, родопчаните, Родопите са много повече от планина, раждаме се с нея, тя е в кръвта ни, свързваме целия си живот с нея, каза президентът Илияна Йотова при откриването на 23-ото Национално гайдарско надсвирване и Родов събор в родопското село Гела.
„Родопите са омагьосаната планина за цяла България, в нея всичко говори за традиции, българско самосъзнание, за дух и история. Илинденските поляни се превърнаха в олтар на българския дух“, каза президентът.
Сред гостите на надсвирването са заместник-министърът на културата Зорница Грекова, областният управител на Смолян Георги Пепеланов, заместик-кметът на Смолян Мариана Цекова.
„Гайдарите с всеки един звук напомнят за гордата ни история и защо трябва да имаме самочувствието на българи – една от най-старите нации, най-старите народи в цяла Европа. Гайдата е не само инструмент емблема за България, но тя се превърна в нашия космически пратеник“, допълни Илияна Йотова.
Тя припомни, че догодина се навършва половин век „откакто неземният глас на Валя Балканска и на невероятния български гайдар Георги Мусорлиев изпратиха своето послание към далечни цивилизации, изпратиха българската песен, българската музика и българската вселена“.
„Днес някъде в мълчанието на тази Вселена се чува българската гайда и гласът на Валя Балканска, какво по-голямо признание за страната ни, за талантите ни и за българите“, каза президентът Йотова.
Според нея съборът в Гела е едно от местата, където се събират българските родове, някои от които са разпилени в глобалния свят. „Ще дойдат тук, за да си спомнят за родовата памет, легендите, преданията и да ги предадат на децата си“, допълни Илияна Йотова, цитирана от БТА.
Тя разказа пред празнуващото множество за своята мечта „да се събуди България“. „Както събудихме днес Родопа с гайдите, да се събуди България, да се събудим всички ние, да си подадем ръка и да градим онова бъдеще, което чакат децата и наследниците ни, за да ни има, за да сме силни и да пребъде отечеството ни“, каза държавният глава.
„Каба гайдата е не просто символ на планината, а е част от нейната история, дух, идентичност, свобода и непоколебимост“, каза при откриването на събора областният управител на Смолян Георги Пепеланов.
По думите му Родопите се помнят не само с красивите гледки, а и със своя звук – дълбокия, топлия, завладяващ глас на каба гайдата. „Илинденските поляни са свято място за родопчани, пропито с родопска мелодия, пазител на традиции, носещо духа на българщината. Тук ни събира магията на родопската каба гайда, чрез която се докосваме до най-святото – традициите на дедите ни и чувството на гордост, че сме българи“, каза областният управител.
Той припомни, че съборът в Гела е сред най-старите и обичани фолклорни празници в Родопите и България.
Традиционният събор в Гела е празник на един от символите на родопската музика – каба гайдата. Илинденските поляни над Гела отново са сцена на българския фолкор. Гайдари от България и чужбина участват в 23-ото издание на надсвирването. Хиляди гости от страната и българи от чужбина пристигат в родопското село за събора, който продължава до 2 август. Музикалната програма започна вчера на Илинденските поляни, а днес е гайдарското надсвирване. През трите дни от събора звучи фолклорна програма с участието на ансамбъл „Родопа“, „101 каба гайди“, певицата Светла Дукатева, гайдарските формации „Орфей“ и „Караджата“, оркестър „Пампорово“ и др.
Над 70 изпълнители на джура и каба гайда ще участват в надсвирването. За втора поредна година ще бъде връчена наградата „Дафо Трендафилов“, учредена в памет на знаменития родопски гайдар, роден в Гела. Преобладаваща част от участниците в надсвирването се представят с родопска каба гайда. Музикантите от конкурсната програма ще бъдат оценявани от жури с председател проф. Милчо Василев.
Програмата на събора включва богато изложение на български производители и майстори занаятчии. Фермери и занаятчии от различни райони на страната представят традиционни български продукти.
За първи път на изложението в Гела ще бъде представено и „Сиренето на фермерите“ – първият кооперативен млечен продукт, създаден от над 450 български овцевъди и козевъди.
