Критично ниското ниво на река Дунав в българския участък, което е особено осезаемо в района на Русе, на практика блокира корабоплаването и нанася сериозни щети на търговията и туризма. Експерти от русенския „Дунавски драгажен флот“ са категорични, че тази екстремна ситуация е можело да бъде избегната, ако десетилетните планове за изграждане на хидротехнически съоръжения не бяха изоставени.
Инж. Валери Иванов от „Дунавски драгажен флот“ припомня, че още от 60-те години на миналия век са съществували проекти за регулиране на речното течение. „Ние тая работа преди 40 години я бяхме започнали с изграждането на хидротехническия комплекс. Изхарчени са пари за предпроектни и проектни проучвания и след това работата замря,“ коментира Иванов. Той подчертава, че в участъците от реката, където има баражиране, нивата са значително по-високи и корабоплаването не е затруднено.
Специалистите са единодушни, че липсата на редовно драгиране през последните десетилетия допълнително утежнява проблема, тъй като води до сериозно затлачване на речното корито. „Всяка година реката носи около 15-16 милиона тона наноси. Нея не я интересува кой е на власт в София или Букурещ,“ допълва инж. Иванов. Той настоява, че е недопустимо 40 години по-късно България и Румъния да не предприемат съвместни действия, като призовава и за европейска помощ.
Друг вариант за справяне с кризата е промяна в конструкцията на плавателните съдове. Речният експерт инж. Георги Георгиев обяснява, че е имало идея бъдещите кораби да се строят с по-малко газене, за да могат да пътуват при плитки води. „Корабособствениците бяха приели едно решение, но нито България, нито Румъния не успяха да го направят. Това иска много инвестиции,“ заяви той. Към момента корабоплаването в българския участък на реката е почти напълно спряло, което нанася сериозни вреди на икономиката в региона.
