Рекордно ниското ниво на река Дунав парализира корабоплаването и в района на Русе, нанасяйки сериозни щети на търговията и туризма. Въпреки че климатичните условия се сочат като основна причина за маловодието, специалисти от базирания в града „Дунавски драгажен флот“ са категорични, че екстремната ситуация е можело да бъде избегната.
Още от 60-те години на миналия век се обсъжда изграждането на хидротехнически съоръжения, които да регулират течението. Това се счита за най-сигурния начин да не се допускат подобни кризи. Инж. Валери Иванов от русенската компания припомня:
„Ние тая работа преди 40 години я бяхме започнали с изграждането на хидротехническия комплекс. Отначало беше Белене – Чоара, след това го смениха на Никопол – Турну Магуреле. Изхарчени са пари за предпроектни и проектни проучвания и след това работата замря. Ако погледнете сводката за чуждестранните участъци по река Дунав, се вижда, че там, където има баражиране, нивата са плюс.“
Друг вариант за справяне с проблема е промяна в строителството на плавателните съдове, така че да имат по-малко газене и да могат да пътуват при плитки води. Речният експерт инж. Георги Георгиев обаче отбелязва, че това изисква сериозни инвестиции, които нито България, нито Румъния са успели да осигурят.
Специалистите са на мнение, че изграждането на хидросъоръжения е скъпо, но не търпи повече отлагане. До екстремни ситуации в българския участък на реката, включително и при Русе, се стига и заради намалялото драгиране през последните десетилетия, което води до сериозно затлачване. Инж. Валери Иванов допълва:
„Всяка година реката носи около 15-16 милиона тона наноси. Нея не я интересува кой е на власт в София или Букурещ. Сега е недопустимо 40 години след това България и Румъния да не се хванем дружно за ръце и Европа трябва да ни помогне.“
Към момента корабоплаването по реката в българския участък е почти напълно спряло, което нанася сериозни вреди на търговията и туризма в Русенски регион.
