Намирам множеството обвинения към съдия Петко Минев, че допуснал публично прочитане на определението си по мярката на обвинените в убийство тийнейджъри от Пловдив за необосновани.
Това пише в обширен пост известният наказателен адвокат Емилия Недева. По–рано и вицепремиерът Иво Христов упрекна магистрата, че направил публично достояние прочитането на определението. Недева, която има богата практика и е сочена за безспорен юрист, не е на неговото мнение.
„Критичните коментари преекспонират правата на непълнолетните обвиняеми и игнорират основните цели на наказателния процес, както и правата на пострадалите. По отношение защитата на личните данни у нас сме като според поговорката – „На брашното евтини, на триците скъпи“. Голяма част от противоречията в действащото законодателство по отношение защитата на личните данни и правилата на наказателното производство идват от лошо транспонирани у нас международни актове, като лошата им имплементация често превръща защитата на личните данни в една самоцел и по този начин се обезсмисля главната цел на наказателния процес, формулирана в чл.1 НПК – да осигури защита от престъпни посегателства срещу републиката, срещу живота, свободата, честта и правата на гражданите и да съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността. Т.е и наказателният процес, както и наказанието като такова, осъществяват и специална, но и генерална превенция. И главен гарант за справедливостта на един процес е публичността му“, посочва адвокатката.
И пространно излага още аргументи. Ето ги.
Тези принципи са защитени и от Конвенцията за правата на човека и основните свободи
Чл.6 КЗПЧОС §1 : 1. Bcяĸo лицe пpи oпpeдeлянeтo нa нeгoвитe гpaждaнcĸи пpaвa и зaдължeния или пpи нaличиeтo нa ĸaĸвoтo и дa e нaĸaзaтeлнo oбвинeниe cpeщy нeгo имa пpaвo нa cпpaвeдливo и пyбличнo глeдaнe нa нeгoвoтo дeлo в paзyмeн cpoĸ oт нeзaвиcим и бeзпpиcтpacтeн cъд, cъздaдeн в cъoтвeтcтвиe cъc зaĸoнa. Cъдeбнoтo peшeниe ce oбявявa пyбличнo, нo пpecaтa и пyблиĸaтa мoгaт дa бъдaт oтcтpaнявaни пo вpeмe нa цeлия или нa чacт oт cъдeбния пpoцec в интepec нa нpaвcтвeнocттa, oбщecтвeнaтa и нaциoнaлнaтa cигypнocт в eднo дeмoĸpaтичнo oбщecтвo, ĸoгaтo тoвa ce изиcĸвa oт интepecитe нa нeпълнoлeтнитe лицa или зa зaщитa нa личния живoт нa cтpaнитe пo дeлoтo или aĸo cъдът cчeтe тoвa зa извънpeднo нeoбxoдимo в cлyчaитe, в ĸoитo пopaди cпeциaлни oбcтoятeлcтвa пyбличнocттa би нaнecлa вpeдa нa интepecитe нa пpaвocъдиeтo.
Критикуващите действията на Минев трябва да посочат причини, поради които и съдебния акт не е трябвало да се обявява публично. Доколкото се разбра, делото е гледано при закрити врати. Конвенцията дава право на преценка коя част от заседанието да бъде закрита, а принципът е, че актът се обявява публично. Според КЗПЧОС елиминирането на публичността при делата за непълнолетни не е императив и тук е налице противоречие с чл.391 НПК, който предоставя единствено на непълнолетния обвиняем право да поиска публично разглеждане на делото. НПК създава обратен на въведения с чл.6§1 Конвенцията принцип – на закритост на производствата при непълнолетни. Както е известно обаче, КЗПЧОС е с приоритет над вътрешните норми.
Освен това, когато някой твърди, че интересът на непълнолетните е да не се обявява публично и съдебният акт, трябва да посочи кой е този защитим интерес. Защото презумпцията за невиновност е в сила и за непълнолетни, и за пълнолетни и не може да бъде критерият, определящ липса на публичност на съдебния акт.
Изрично следва да се припомни и че в специалните правила за разглеждане на дела за непълнолетни никъде няма и не може да има текст за защита срещу обявяване на имената на обвиняемите лица, срещу които се постановява една мярка. Това, че е повдигнато обвинение срещу конкретно лице, та било то и непълнолетно, никога не може да бъде тайна.
На следващо място, следва да се преразгледа практиката на съдилищата да се обявяват публично съдебни актове с инициали, докато според Заповед на председателя на ВКС на интернет-страницата на ВКС се обявяват делата за корупционни или потенциално корупционни престъпления с пълните имена. В тези списъци от дела ще намерите великата корупция на касиерка в химическо чистене и на шофьор и кондуктор в градския транспорт. ВКС качваше с години имената и професията, както и местоработата и обвиненията на лица, чиито дела все още не са започнали да се разглеждат или се разглеждат и по отношение на които действа презумпцията за невиновност. Парадоксът е в това, че същият ВКС обявява окончателните си решения за осъждане на лишаване от свобода с инициали, а имената на неосъдените лица обявява публично и така страницата на ВКС се превръща в една стена на позора за неосъдени лица, ползващи се с презумпция за невиновност. Против това дългогодишно нарушение на презумпцията за невиновност не видях протестиращи.
Не на последно място, принципът на пропорционалност налага да се балансират правата на участниците в съдебните производства и интересите на обществото.
В конкретния случай при огромната публичност, която се даде на делото преди то да влезе за разглеждане на мярката за неотклонение в съда, след пресконференциите на прокуратурата и ОД на МВР-Пловдив, обществото с повишен интерес следи за развоя на това разследване и всяка прекалена секретност и анонимност биха могли да създадат подозрения и да бъдат източник на обществени или медийни спекулации.
Малко по–късно Недева допълни поста си с този финал.
Каква защита на личните данни, на имена и др., след като приятели на самите обвиняеми са филмирали и излъчили в социални мрежи деянието им, най-вероятно с тяхно предварително съгласие като акт на гордост – с това мисля, че спекулациите за анонимност трябва да приключат. Те не са търсили анонимност, а известност.
