Максималният осигурителен доход се вдигна на 2300 евро от 1 август. Това засегна около 310 хил. българи, които плащат по-високи данъци и осигуровки, пише социалната министърка Наталия Ефремова в отговор на депутати от ГЕРБ.
Работодателят плаща 18,92% от заплатата за осигурителни вноски, а работникът още 13,78%. След като са извадени осигуровките, които са за сметка на работника, от брутната заплата се получава данъчната основа, върху която се дължи данък върху доходите. Не се приспадат обаче сумите, които са за сметка на работодателя. Върху сумата, която се получава, се начислява данък върху доходите, който е еднакъв за всички – 10 на сто, пише „24 часа“.
При таван от 2300 евро осигуровките, които плащат работодателите, се вдигнаха с 35,64 евро за добре платен работник. Тези на служителите пък се увеличиха с 25,95 евро. Или общо осигурителната тежест се вдига с 61,59 евро месечно.
Около 33% от хората, които се осигуряват на максималния осигурителен доход, са от IT сектора, останалите са работещи в държавната администрация, производството и на мениджърски позиции. Това са точно 102 468 души. На второ място по високи осигуровки са в сектор “Финансови и застрахователни дейности” – 4186 души. Тук попадат банковите служители, застрахователите и финансовите посредници. Третото място е за “Търговия; ремонт на автомобили” с 3489 души. Следват “Професионални дейности и научни изследвания”, където таванът на осигуровките е за 2363 наети. Това обаче обхваща само двете най-големи подгрупи – управление на централни офиси и архитектурни/инженерни дейности. Последното пето място е за чиновниците.
В администрацията на тавана се осигуряват 1035 души.
Още по-интересното е, че има точно 35 икономически дейности, в които няма нито един човек, който да се осигурява на максималния осигурителен доход, показва още справката към май. Тук са добивната промишленост, леката промишленост, производство на тютюневи изделия, обработка на кожи и производство на обувки. Дори в “Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти, както и производство на турбини и двигатели”, няма човек на тавана. Същата е ситуацията и с “Воден и въздушен транспорт”.
Към май на минимален праг са се осигурявали едва 3889 души.
От 1 януари трудовият стаж вече ще се изчислява на час, както и осигурителният. Това ще засегне общо 437 651 души, които работят на договор между 1 и 7 часа дневно.
Хората с един трудов договор на непълно работно време са 314 126 души.
На един час са 9631 души, а на два – 51 588. 3-часов работен ден имат 5638 души. Най-масово пък се работи на четири часа. Такъв трудов договор имат 179 073 души. Приблизително една трета от тях работят в строителството, търговията, хотелиерство и ресторантьорство.
По пет часа работят 8620 българи, по шест – 34 504 души. А по 7 часа – 25 072 души.
На втора работа на непълно работно време са общо 123 525 души, показват други данни, поискани от депутати от ГЕРБ. И тук преобладават тези на 4-часов работен ден -59 296 души. По два часа допълнително работят 39 328 души, а по един още 15 501 души. 3-часов работен ден на втори трудов договор има за 6062 души . А 6-часов е за 1703 души. По около 820 българи работят допълнително по 5 и 7 часа.
В момента при договори на непълно работно време до 4 часа трудовият стаж се изчислява пропорционално на договорените часове, а за 4 и повече часа той се признава като за работа на пълен работен ден. От 1 януари 2027 г. и при договори за 4 и повече часа трудовият стаж ще се изчислява пропорционално на реално изработеното. По този начин се въвежда еднакъв подход при изчисляване на трудовия стаж, независимо от уговорената продължителност на работното време. Това означава пропорционално намаляване на платения годишен отпуск, по-бавно натрупване на клас прослужено време и заплатите, които се дължат като обезщетение при пенсиониране.
