Горските пожари в Европа могат почти да утроят изгорялата площ до края на века. При глобално затопляне от около 3,6 градуса по Целзий увеличението може да достигне 192% спрямо настоящите нива, показва проучване, публикувано в Global Change Biology.
Международният изследователски екип е ръководен от Майк Билинг от Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата. Според учените бъдещият мащаб на пожарите ще зависи до голяма степен от степента на глобалното затопляне.
При по-умерен сценарий с повишаване на средната глобална температура с около 1,8 градуса годишно ще бъде засегната с 39% повече земна площ в Европа спрямо сегашните стойности. Особено уязвими се очаква да бъдат Централна Европа, големи части от Западна Европа и Средиземноморският регион.
Затоплянето води до по-чести и тежки горещи, сухи и ветровити условия, които благоприятстват разпространението на пожарите. Горските пожари са естествен процес и имат важна роля за биоразнообразието и динамиката на екосистемите, но пожарната активност в Европа нараства.
Изследователите посочват, че климатът не е единственият фактор. По-доброто управление, превенцията, ранното откриване и гасенето могат да ограничат изгорялата площ с до 92% при затопляне от 1,8 градуса и със 72% при 3,6 градуса.
Пожарите във Франция, Испания и Гърция показват колко бързо горещите, сухи и ветровити метеорологични условия могат да изчерпят ресурсите на пожарникарите.“
КИРСТЕН ТОНИКЕ · СЪАВТОРКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО ОТ PIK
По данни на Европейската информационна система за горски пожари около 616 000 хектара са били засегнати от пожари в Европейския съюз до 19 август. Средно през предходните 20 години до тази дата са изгаряли около 280 000 хектара.
